Издребняването на пипера е признак на вертицилийното увяхване. Тази болест започва да се проявява около началото на цъфтежа. В по-ранните фази на заразяване се изразява в слаб растеж, къси междувъзлия и дребни тъмнозелени листа. При по-късните зарази по долните листа се появяват хлоротични петна. Те нарастват, листата пожълтяват, некротират и окапват. Болестта се развива отдолу нагоре, докато загинат и последните дребни листенца и цялото растение изсъхва. Рано нападнатите растения не успяват да дадат плод, а при по-късните зарази се образуват дребни и спаружени плодове. Корените на болните растения са свежи на вид, но ако стъблото се пререже, ще се види, че жилките (проводящите съдове) са почернели.
Болестта се причинява от почвообитаващи гъби от рода вертицилиум (Verticillium). Те се развиват най-безпрепятствено по по-бедните на органични вещества почви. В богатите ги потискат други видове гъбички. В растенията заразата прониква направо през нежните тъкани или през малки ранички.
Борбата срещу вертицилиното увяхване трябва да е преди всичко предпазна. Много е важно на едно и също място да не се отглежда в две последователни години пипер. Най-добре е това да става през 4-5 години. След беритбата всички растителни остатъци трябва да се изнасят от градината и да се подлагат на компостиране. Внасянето на по-големи количества прегорял оборски тор или компост ограничава развитието на болестта. Трябва да се избягва подхранването с повишени норми азотен тор (амониева селитра). Още първите заболели растения следва да се изскубват и унищожават. Специалисти препоръчват поливане на здравите с 0,07% разтвор от препарата топсин М 70 ВП в доза 5 л на квадратен метър.
Овощните растения виреят добре на почви, чиято реакция рН е в границите от 5,5 до 7,5, като повечето от овощните видове успяват най-добре на почви със слабо кисела реакция (рН 6 до 6,5) и на второ мяс...
Засетият през април градински фасул още в началото на май достига онзи момент от развитието си, в който трябва да се окопае. Това първото окопаване. В южните райони и при по-топла пролет този момент н...
Болестта еска се дължи на гъбата Phaeoacremonium aleophilum. През вегетационния период могат да се наблюдават две форми на болестта. По-често срещаната е т.нар. бавна (хронична), която се характеризир...
Леската е плоден и декоративен храст, който може да бъде използван успешно в градината. У нас се срещат три вида: обикновена (Corylus avellana), цариградска (Corylus maxima) и турска или дървовидна (C...