Това прекрасно планинско растение вирее в диво състояние в австрийските Алпи и в Швейцария, където народа го нарича Коледна или Христова роза. В нашите градини то принадлежи към най-добрите растения цъфтящи през пролетта, което не рядко дава по няколко цвята и през есента, макар и не винаги напълно развити. По-късно, ако в течение на зимата настъпят малко по-продължителни затопляния, то често може да се види в заснежената леха и напълно развито цветче. Градинският кукуряк предизвиква удивлението на хората и в много страни от Западна Европа. От далечни времена те са го считали за свещено растение и дори са му приписвали свръхестествена сила. Градинският кукуряк е най-разпространеният и най-пригоден за форсиране вид от целия род Helleborus. Той притежава едри бели, покрити по външната повърхност със зеленикав налеп цветове, много сходни по форма с тези на шипката или дивата роза. Това сходство се забелязва и при други по-малко разпространени видове. Цветовете се отварят поединично на силни, много сочни цветоноси излизащи от коренище. Това, което у всички видове кукуряк ние приемаме за венчелистчета, в действителност са чашелистчета. Красотата на цветчетата е преди всичко в чашката оцветена при различните видове и разновидности в прекрасен бял, червен, пурпурен, пъстър, а понякога и в зелен цвят. Венчето състоящо се от дребни зеленикави търбести или кръстовидно разделени листа се появяват от коренището през пролетта. Има и много видове при които листата са много едри и кожести. Повърхността им понякога е блестяща, а друг път матова. В градините се отглеждат много красиво цъфтящи сортове, но за форсиране се използват предимно градинският кукуряк и по-рядко кавказки.
При отглеждане в саксия добро място е слънчев прозорец в хладна, в случай само на крайна необходимост – умерено отоплявана стая. Тук през цялата зима от появилите се още през есента пъпки последователно се развиват цветове. Пръстта трябва да се поддържа постоянно влажна. През пролетта подложените на форсаж растения се засаждат в леко засенчено и влажно място в градината.
Зелчетата на брюкселското зеле се прибират от октомври, та чак до студовете. В южните райони на страната - и през зимата. В промръзналите зелчета се увеличава съдържанието на захари, подобрява се и вк...
Бялото гниене е често срещано заболяване по чесъна. Болестта започва да се наблюдава на полето и след това при съхранение. На полето се наблюдават отделни растения, които изостават в развитието си и д...
Два са сезоните за създаване на ново лозе - есен и пролет. Повечето стопани засаждат нови лози през пролетта, особено през втората половина на март и началото на април. Ако температурите са под 0°С, и...
Ако искате да си отгледате ранно зеле, трябва да засеете семената в края на януари - началото на февруари в полутопъл парник. Дебелината на загретия тор е около 30 см, 3-4 г семена са необходими на ед...