Това прекрасно планинско растение вирее в диво състояние в австрийските Алпи и в Швейцария, където народа го нарича Коледна или Христова роза. В нашите градини то принадлежи към най-добрите растения цъфтящи през пролетта, което не рядко дава по няколко цвята и през есента, макар и не винаги напълно развити. По-късно, ако в течение на зимата настъпят малко по-продължителни затопляния, то често може да се види в заснежената леха и напълно развито цветче. Градинският кукуряк предизвиква удивлението на хората и в много страни от Западна Европа. От далечни времена те са го считали за свещено растение и дори са му приписвали свръхестествена сила. Градинският кукуряк е най-разпространеният и най-пригоден за форсиране вид от целия род Helleborus. Той притежава едри бели, покрити по външната повърхност със зеленикав налеп цветове, много сходни по форма с тези на шипката или дивата роза. Това сходство се забелязва и при други по-малко разпространени видове. Цветовете се отварят поединично на силни, много сочни цветоноси излизащи от коренище. Това, което у всички видове кукуряк ние приемаме за венчелистчета, в действителност са чашелистчета. Красотата на цветчетата е преди всичко в чашката оцветена при различните видове и разновидности в прекрасен бял, червен, пурпурен, пъстър, а понякога и в зелен цвят. Венчето състоящо се от дребни зеленикави търбести или кръстовидно разделени листа се появяват от коренището през пролетта. Има и много видове при които листата са много едри и кожести. Повърхността им понякога е блестяща, а друг път матова. В градините се отглеждат много красиво цъфтящи сортове, но за форсиране се използват предимно градинският кукуряк и по-рядко кавказки.
При отглеждане в саксия добро място е слънчев прозорец в хладна, в случай само на крайна необходимост – умерено отоплявана стая. Тук през цялата зима от появилите се още през есента пъпки последователно се развиват цветове. Пръстта трябва да се поддържа постоянно влажна. През пролетта подложените на форсаж растения се засаждат в леко засенчено и влажно място в градината.
Торенето на декоративните тревни площи се налага от ежегодното и многократно изнасяне на хранителни вещества при косенето на тревата. Честото поливане също е причина за обедняване на почвения слой. В ...
Губят блясъка и изглеждат безжизнени Вероятната причина е твърде силната светлина, възможно е това да се дължи и на червения паякообразен кърлеж. Дори здравите зелени листа могат да изглеждат изб...
Колцуването по лозата е дейност, позната отдавна. То се състои в отнемане на пръстен, широк около 5 мм, от кората на плодната пръчка, зеления летораст или рамото на лозата. С това се спира движението ...
Много от болестите по зеленчуците се пренасят от мястото, на което се отглеждат, в помещенията, където се съхраняват. Някои от тях външно трудно се забелязват, но при определени условия атакуват зелен...
Запознайте се с кокичевото дърво