Отглеждана при подходящи условия на открито, китайската роза цъфти през цялото лято. Тя се нуждае от ярка светлина, огряване от слънцето, умерена въздушна влажност и постоянно влажна почва. Не понася обаче силното слънчево греене през топлите часове на деня. Тогава пъпките засъхват и цветовете не се развиват нормално. Това може да се избегне чрез леко засенчване на растението през тези часове.
За да цъфти обилно, китайската роза трябва да се оформи правилно чрез подходяща резитба. Първото подрязване се прави, когато засаденото вкоренено клонче е достигнало 25-30 см височина. Премахва се върхът. Това дава възможност да се развият резервните пъпки в основата на листата и да се появят млади клончета, от които ще се формира короната.
Препоръчва се в края на всяка зима да се отрязват връхчетата на клонките. В зависимост от дължината, която са достигнали те се отрязват различно (2-3, 15-20 см), за да се получи добре оформено растение с правилна и гъста корона. От всяка клонка се развиват по няколко едногодишни клончета, които всъщност дават цветовете.
Китайската роза расте бързо и дава голям прираст. Понякога обаче силното вегетативно развитие води до необразуване на цветове или до тяхната късна поява. Това може да се дължи и на липсата на достатъчно светилна, от която розата се нуждае, за да се развива правилно.
През зимата обикновено китайската роза се отглежда в отопляеми жилищни помещения. При тези условия тя продължава да се развива, образува нови листа, но не цъфти, след като изцъфтят последните цветове, формирани на открито.
Имате ли го веднъж в двора си, келдаръмчето (Portulaca grandiflora) само ще си се засява. Семената му се оронват, презимуват плитко в почвата и напролет покълват. Разбира се, вие можете да си отглед...
Аристолохията е вечнозелена лиана от семейство Aristolochiaceae, чиято родина е Бразилия. Достига височина 3-4 метра. Има здраво увивно стъбло с корковидна дървесина и сърцевидни листа с дължина около...
Краставицата е култура, която обича топлината, и в студените пролетни дни може да се случи да не покълне, а дори да загние. За да не се случи това, лехите трябва да се покрият с фолио. Като мулчирате ...
Бялото гниене е често срещано заболяване по чесъна. Болестта започва да се наблюдава на полето и след това при съхранение. На полето се наблюдават отделни растения, които изостават в развитието си и д...