Коколобата (Coccoloba uvifera) е много ефектен листнодекоративен вид, който в последните години се настани и у нас. Растенията произхождат от Южна Флорида и Антилските острови, където се оформят като мощни храсти. В стайна обстановка се развиват по няколко здрави, изправени стъбла. Прелестта на храстчето е в неговите много красиви, едри, вечнозелени листа. Те достигат до 20 см дължина. Формата им е овално-удължена с тъп връх. Петурата е леко нагъната, а повърхността й е блестящо зелена. Декоративността се допълва от червеникавите проводящи съдове в млада възраст, които по-късно са кремаво-бели. Вече има създадени сортове с живописно изпъстрени с кремави петна листа.
В Европа растенията не цъфтят. В родината си обаче те се украсявят от ароматни бели цветове. По-късно декоративността се продължава от червени плодчета, приличащи на грозде ягодки. По този повод местните жители наричат коколобата „морско грозде”.
Оптималната температура за растенията е около 19-20°С. През зимата топлината в стаята не трябва да е под 12 градуса. Растенията обичат ярката светлина, но трябва да са защитени от слънцето. Почвената смес да е умерено влажна през цялата година, затова през лятото е полива обилно, а през зимата – по-малко. Изисква ежедневно пулверизиране с вода.
Коколобата се размножава чрез стъблени резници, които се вкореняват през пролетта. Растенията не обичат често да бъдат пресаждани, затова само в млада възраст през пролетта се прехвърлят в по-големи саксии. При това се подготвя почвена смес от листовка, чимовка, торф и пясък в съотношение 2:2:1:1. Последният съд трябва да е голям. След това през лятото растенията се подхранват по един-два пъти месечно с торове за листнодекоративни растения.
Изразът остъргване на кората предизвиква у мнозина меко казано недоумение, ако не направо ужас. Как да лишиш дръвчето от кората, та колкото и стара да е! Няма такова нещо. Не става въпрос за драстична...
Уж е едва средата на лятото, а някои дървета вече обличат есенната си премяна - листата пожълтяват и започват да капят без време. Не, не става дума за по-ранна есен. Има нещо, което не е наред. Тези д...
В овощарската практика е прието ябълковите сортове да се облагородяват на семенни подложки, както и върху клоновите вегетативни подложки, районирани за страната. Семеначетата се получават от семена ...
Повечето ябълкови сортове не могат да се опрашват сами. Затова в производствените градини по определена схема между редовете от основния сорт се разполагат редове от друг сорт, за който се знае, че е ...