Използвайте зеления камък и като тор

Зеленият камък е желязосъдържащ тор. Употребява се само на карбонатни почви. Такива са карбонатните черноземи край р. Дунав и Шумен, рендзините в района на Търговище и Преслав, карбонатните и ерозирани смолници в района на Стара Загора, Ямбол и Бургас, ерозираните и плитки канелени горски почви в района на Стара Загора и Санданско - Петричкия район, алувиално-ливадните почви в Пазарджишка и Пловдивска област. На такива почви не се препоръчва създаването на нови трайни насаждения.

Кои се нуждаят от желязо

Най-чувствителни към недостиг на желязо са лозата, ябълката, крушата, сливата, прасковата, а от зеленчуковите култури - зелето, доматите, картофите, царевицата и овесът.
За трайните насаждения торенето със зелен камък се препоръчва да се прави в бразди с дълбочина 20- 25 см, разположени на около един метър от ствола на дървото. След внасянето му се полива обилно. Най- добре е торенето да се извърши рано напролет. За тази цел хлоротичните дървета и главини се маркират предишната година. За трайни насаждения се препоръчва внасянето на 5-10 кг на декар, разпределен на броя на растенията, а за полски култури - 2-3 кг на декар зелен камък, внесен преди дълбоката оран.
За подобряване на желязното хранене на растения, отглеждани на карбонатни почви се препоръчва употребата на физиологично кисели азотни торове като амониев сулфат.