Зеленият камък е желязосъдържащ тор. Употребява се само на карбонатни почви. Такива са карбонатните черноземи край р. Дунав и Шумен, рендзините в района на Търговище и Преслав, карбонатните и ерозирани смолници в района на Стара Загора, Ямбол и Бургас, ерозираните и плитки канелени горски почви в района на Стара Загора и Санданско - Петричкия район, алувиално-ливадните почви в Пазарджишка и Пловдивска област. На такива почви не се препоръчва създаването на нови трайни насаждения.
Кои се нуждаят от желязо
Най-чувствителни към недостиг на желязо са лозата, ябълката, крушата, сливата, прасковата, а от зеленчуковите култури - зелето, доматите, картофите, царевицата и овесът.
За трайните насаждения торенето със зелен камък се препоръчва да се прави в бразди с дълбочина 20- 25 см, разположени на около един метър от ствола на дървото. След внасянето му се полива обилно. Най- добре е торенето да се извърши рано напролет. За тази цел хлоротичните дървета и главини се маркират предишната година. За трайни насаждения се препоръчва внасянето на 5-10 кг на декар, разпределен на броя на растенията, а за полски култури - 2-3 кг на декар зелен камък, внесен преди дълбоката оран.
За подобряване на желязното хранене на растения, отглеждани на карбонатни почви се препоръчва употребата на физиологично кисели азотни торове като амониев сулфат.
Родът Тцуга (Tsuga) включва няколко вида растения от сем. Борови (Pinaceae). Те са разпространени в умерените ширини на Азия (Хималаите, Китай, Япония) и Северна Америка. Към този род спадат вечнозеле...
Геогенантусът (Geogenanthus) е изключително красиво, но капризно растение. Отнася се към сем. Commelinaceae. Родът е малък, включва само 4 вида, от които като декоративни се отглеждат два: вълнист ге...
Еремурусът (Eremurus), известен у нас като „лисича опашка”, представлява род много красиви и ефектни цветя, представен от около 35-40 вида. На височина достига 150-160 см. Изключително лесен за отглеж...
Клематисът е една от най-красивите лиани за изграждане на живи плетове. Той е желан за всеки български двор. От него са познати около 25 вида. Кореновата му система е силно развита. Корените са месест...