Наторете картофите

Най-много нужда от хранителни елементи имат картофите, когато интензивно нараства наземната маса и клубените. Когато не стига азот, растенията изостават, листата стават светлозелени, преждевременно окапват. При излишък стъблата избуяват, задържа се клубенообразуването и се удължава вегетационният период. При недостиг на фосфор листата придобиват тъмнозелен цвят, затормозява се растежът. Фосфорът ускорява образуването на клубените и увеличава скорбялата в тях. На кисели почви трябва да се внасят повече фосфорни торове.
Калият оказва влияние върху количеството и качеството на картофите. Действието на този елемент зависи от формата на азотния тор – нитратната форма го потиска, а амонячната го засилва. При недостиг на калий листатата придобиват бронзово оцветяване, набръчкват се, преждевременно изсъхват и окапват. Калиевото торене не е необходимо при влажни почви.
При интензивни технологии торовите норми могат да достигнат 25-30 кг азот, 20-25 кг фосфор и 25-28 кг калий на декар. При бедни на фосфор и калий почви съотношението между азот, фосфор и калий трябва да бъде 1:1,5:1,5.
На наклонени терени торовете се внасят през пролетта, за да не се измият през зимата. Азотът се дава напролет двукратно – две трети преди засаждането и една трета с първата обработка или еднократно при засаждането. Установено е, че преди засаждането не трябва да се тори с повече от 10-12 кг азот на декар. В засушливи райони половината от тази норма може да се внесе през есента. Оборският тор тор е особено необходим на по-леките бедни почви. Трябва по 1,5 тона на декар. Тори се през есента по време на оранта или напролет преди преораването. С него се дават фосфорът и калият. Когато се използват органични торове, тогава се внасят по-малко минерални. Само оборски тор обаче не върши работа, защото корените не го използват напълно. Киселите почви имат нужда от молибден, варовитите – от мед и цинк, а песъчливите – от мед и манган. Картофите не се нуждаят от варуване, защото понасят до средно кисели почви.

Късните не искат много азот

Късните сортове трябва да се торят с по-високи дози фосфор и калий и с по-малко азот. Това се прави, за да се забавя узряването. Вредно е прекомерното и едностранчивото азотно торене, тъй като се засилва растежът на надземните органи, силно намалява образуването на клубените, съдържанието на скорбяла в тях е по-малко и по-трудно се съхраняват. Растенията заболяват повече.