Каладиумът е прекрасно декоративно растение, с което може да се гордее всяка домакиня. Произходът му е Южна Америка. На височина достига 30-35 сантиметра. Корените му са месести и образуват многогодишни грудки. Едрите му листа са твърде интересни със сърцевидната си форма. Върху зеления фон изпъкват яркорозовите жилки, осеяни с нежни бели петънца. Някои сортове са с изцяло чевеникаворозови листа. Други са пък с бели или сребристи листа с тъмнозелени жилки. Цъфти рядко. Цветът му представлява белезникаво късо кочанче, покрито с бяла качулка. Декоративният му ефект се запазва около една седмица.
Каладиумът обича светлината, но силното слънце влияе отрицателно върху багрите на листата му. Топлолюбив е и трябва да се държи на много топло целогодишно (денем и нощем). Когато короната е оформена, може да се държи и на 20-21 градуса. Каладиумът обича и влагата, затова трябва да се полива обилно в периода на растеж като почвата не се оставя да засъхва. Листата се пулверизират сутрин и следобед, но с фина пръскалка, за да не се задържат по тях капки вода, които могат да доведат до петна. Хубаво е саксията да се постави върху камъчета и вода.
През лятото растенията се подхранват няколко пъти с торове за листнодекоративсни растения.
Каладиумът има ясно изразен период на покой – от ноември до февруари. Когато наесен листата започнат да съхнат, поливането постепенно се намалява. Грудките се изваждат и се оставят да изсъхнат 7-10 дена. Хубаво е листата сами да опадат, за да може грудката да абсорбира хранителните вещества. Но могат и да се отрежат близо до грудката, без да се наранява самата грудка. Грудките се съхраняват на сухо, топло и проветриво място при температура над 18 градуса. Могат да се поставят в стар чорапогащник или торбичка от чесън, като се разделят с торф. Периодично трябва да се проверяват за мекост или гниене.
През февруари-март грудките започват да се развиват при температура над 21 градуса. През този период се навлажняват редовно. Когато се появят кълнове, всяка грудка се засажда в отделна саксия. Дребните грудки се засаждат в саксия № 10, а едрите – в № 15 или 20, не по-дълбоко от 2 сантиметра. Подходящата смеска е чимова почва, листовка и напълно разложен органичен тор в съотношение 2:1:1. Поливат се редовно. Така листата се развиват бързо.
Този род е описан през 1753 г. и носи името на шведския ботаник Тиландз (1640-1693). Съществуват повече от 400 вида, които са разпространени от югоизточната част на САЩ до Аржентина и Чили. Тиландзият...
Овощните растения се отглеждат на едно място в продължение на много години. Грешките, допуснати при избора на видове, сортове и подложки, както и при засаждането, се проявяват много късно и в повечето...
Бялото гниене е често срещано заболяване по чесъна. Болестта започва да се наблюдава на полето и след това при съхранение. На полето се наблюдават отделни растения, които изостават в развитието си и д...
През последните години времето ни поднася такива изненади, че не винаги можем да ви препоръчаме кога е най-точният момент за изнасянето на саксийните растения на свеж въздух. Трябва да имате пре...