От рода на астранцията (Astrantia) са познати 10 вида, но се отглеждат най-често само три. С красотата и трайността на цветовете си се отличава A. major - едроцветна астранция. Видът проидхожда от Централна и Източна Европа. Любопитен е фактът, че тя е едно от любимите цветя в Америка. Тъй като цъфти по време, когато се празнува Деня на независимостта, астранцията се смята за национално цвете и се отглежда почти във всяка градина.
Стъблото на този вид е изправено, здраво, разклонено в горната си част. На височина достига 60-70см. Листата са разделени на три дяла. Те са широки, с неправилно овална форма и нагъната повърхност. Цветовете са с по 5 венчелистчета, подредени така, че наподобяват звездички. Биват бели, розови или червени. Излизат от една точка и са събрани в оригинално сенниковидно съцветие. Всички заедно са обхванати от ципести прецветници листчета, често фино прошарени от нежни чертички. Цялото съцветие прилича на фантастично чадърче и достига 2 см в диаметър. Цъфти през юни-юли.
Видът A. maxima - грамадна астранция идва от Източен Кавказ. Съцветията са много по-ефектни, около 3 см в диаметър, съставени от розови цветове. Цъфти през юни-юли, но е по-слабо разпространен. Височината на растенията достига едва 45 см. От вида A. caniolica - карнеолска астранция се отглежда сорт Rubra, който е с тъмночервени цветове.
Всички астранции са много жизнени растения. Те устояват на неблагоприятните климатични условия, тъй като са силно студоустойчиви. През лятото пък понасят безболезнено както високи температури, така и временно засушаване. Въпреки че са светлолюбиви, могат да понася и засенчване. Виреят на всякакъв вид почви.
Растенията се размножават предимно със семена. Те се засяват веднага след обирането им през есента. Важно е да са на открито и в лехи, за да се пазят по-лесно от плевели. Напролет растенията се пикират. На постоянно място се засаждат през лятото или есента. Разстоянията са 30 х 30 или 40 х 40 см, в зависимост от височината на сорта.
Когато желаете да поддържате чистотата на определен сорт, ще трябва да разделяте туфата пролет или есен. Така през 4-6 години растенията се подмладяват и съцветията са със съответстващата на сорта едрина и багра. След засаждането почвата се притъпква и веднага се полива.
Фаленопсисисите са растения без ясно изразен период на покой в своето развитие. Те може едновременно да изкарват нов лист и цветонос. Правилото при тях е, че колкото повече листна маса направят толков...
Иглолистните растения като туята и лъжекипариса могат да се размножат чрез резници, които ще си произведете сами. По този начин ще спестите много разходи, особено ако се нуждаете от много растения за ...
Дивият лимон (Poncirus trifoliata) е листопаден храст от семейство Седефчеви (Rutaceae). Единствен представител в рода си, студоустойчив е и се отглежда с успех в умерените ширини. Произхожда от Химал...
Антуриумът е едно от най-интересните и красиви растения в стаята. Впечатляващи са цветовете му. Впрочем истинските му цветове са дребни, жълти, наподобяващи свещички. Това, което буди възхищение, е пр...