Латинското име на маймунското цвете е мимулус рингенс. Отнася се към семейство Scrophulariaceae. Това е един от 100-те вида, включени към рода мимулус. Заслужава да му се отдаде специално внимание, тъй като се характеризира с изключително високи изисквания към водата. Растенията може да се използват не само за зацветяване на лехи върху влажни почви, но и вътре в декоративни водни площи или естествени водоеми.
Маймунското цвете е едногодишен вид. Ареалът на разпространението му се простира по поречията на големите реки в Северна Америка, от където е тръгнал по света. Стьблата са тъпки, изправени и се разклоняват по-богато във връхната си част. Достигат 60-80 см височина. Листата са копиевидни, две по две срещуположно прикрепени към стъблото. Достигат 10 см дължина и 2-3 см ширина.
Оригиналните цветове са около 2 см широки. Те са съставени от по две устни. Долната е по-голяма, триделна, а горната – по-малка двуделна. Баграта е бледо синьо-лилава до лилава, с жълтеникав или кремав център. При това разположение и обагряне, погледнат насрещно, цветът наподобява разкривено в лукава усмивка маймунско личице. Това е дало повод за популярното наименование на вида. Цъфтежът протича от юни до септември. Плодовете са яйцевидни крехки капсули, които след узряването лесно се разпукват, при което растенията се самозасяват. В капсулите има по много на брой семена. Те са дребни, с мрежеста повърхност.
За да се развиват добре, растенията изискват почвата да е тежка, глинеста. Тя трябва постоянно да е мокра. Предпочитат мястото да е слънчево, но понасят и лека полусянка.
Мимулусите се размножават чрез семена. Те се засяват през март директно или се произвежда разсад. Може да се използват и самозасятите поници, които подходящо се разреждат. На постоянно място в лехите се осигуряват разстояния 40 х 40 см. Когато ще украсяват декоративни езера, растенията се засаждат до брега или на няколко сантиметра във водата. Основната грижа през годината в градината е поливането. Плевелите се унищожават и периодично се окопава.
И след беритбата ягодите имат нужда от хранителни вещества. По това време се образуват нови листа и ластуни и се залагат плодните пъпки за следващата година. Затова се препоръчва да се подхранват едно...
Макар родина на влакнестия шмак (Rhus tiphina) да е Америка, той се среща и у нас култивиран и заселен в много паркове и градини. Красивата му ажурна корона го прави много желан за градина с тревна ...
Бялото гниене е често срещано заболяване по чесъна. Болестта започва да се наблюдава на полето и след това при съхранение. На полето се наблюдават отделни растения, които изостават в развитието си и д...
Дините и пъпешите съвсем неикономично изразходват водата от листата. За да се получат добри добиви, бостанът има нужда от поливане. Обикновено става по два начина -гравитачно и капково. При гравитачно...
Размножаване на опунцията