Не садете богородичките на едно и също място

Около Богородичните празници в средата на август и в началото на септември, в градините започва цветното буйство на едногодишните астри. За да ги отличава от многогодишните, а и за да изрази обичта си, нашият народ галено ги нарича богородички.
Едногодишните астри, също като останалите си посестрими,принадлежат към голямото семейство Сложноцветни. Те са отделени в срециален род - Калистефус (Callistephus chinensis). В превод от гръцки това име означава прекрасен венец и цветето наистина го заслужава. Дивите форми на богородичката са пренесени преди около 250 години от Североизточен Китай. Техните езичести цветчета били обагрени в синьо, карминено и пурпурно. От тях започнала селекцията, която продължава и днес. Повече от 800 сорта се състезават за вниманието и обичта на градинарите и любителите. Между тях има джуджета и великани, с прости или кичести цветове, с всевъзможни форми на храста - пирамидални, колоновидни, разклонени. А за багрите да не говорим - богородичките притежават най-богатата цветна палитра между всички цветя.
Освен красиви, едногодишните астри са и твърде лесни за отглеждане. Семената им поникват само за няколко дни при около 20 градуса. Леки понижения на температурата до минус 3-5 градуса не притесняват пониците и разсада. Младите растения още при фаза 4-5 листа залагат вече цветни пъпки. Те понасят разсаждане когато се оформят цветните пъпки и даже когато цъфтят.
Ако преди падането на сланите извадим заедно с пръстта няколко ниски богородички от градината и ги засадим в саксии, те дълго още ще красят слънчевия перваз или остъкления балкон.

Изисквания

Богородичките растат добре на всяка добре обработена градинска почва, стига да не е кисела и да не задържа вода. Предпочитат слънчеви и защитени от ветровете места. Не бива да се торят с пресен оборски тор и да се засаждат две поредни години на едно и също място, защото се нападат от болести. Обилното поливане през сушавите летни и есенни дни е необходимо, но не бива да се прекалява.