Южна Африка е родина на много от най-обичаните цветя от семейство Ирисови – гладиоли, фрезии, монтбриеции... От там произхожда още един прекрасен представител на семейството, който съвсем незаслужено все още не е достатъчно популярен – лаперузията.
Родът Лаперузия, наречен в чест на френския изследовател и пътешественик Лаперуз, включва около 60 вида.
Като саксийно цвете се отглежда алената лаперузия (Lapeirousia cruenta) – изящно многогодишно клубенолуковично растение, обитаващо в родината си обраслите с гори планински клисури.
Яйцевидната клубенолуковица на втората година става плътна и се покрива с тънки мрежести люспи. Мечовидните листа с ясно изразена централна жилка са двуредово разположени и достигат на дължина от 15 до 30 см. Яркочервените цветчета са с диаметър около 1,5 - 2 см и са събрани в едностранни класове. Трите им долни листчета имат тъмно петно в основата си. От основата на цветното гърло излизат къси тичинки с тесни удължени прашници.
Лаперузията цъфти през пролетта – от март до май. Всяко съцветие наброява от 6 до 12 цвята, всеки от които издържа около 3-4 дни. Едновременно се разтварят по 4-5 цветчета – както при фрезията. Плодовете – кръгли кутийки, узряват през май-юни. Семената са вишневи на цвят, до 0,3 см в диаметър.
След прецъфтяването листата постепенно завяхват и изсъхват. Настъпва периодът на покой. Поливането се разрежда съвсем и саксиите се прибират до есента на сухо и прохладно място. През октомври цветето се пресажда в смес от равни части градинска почва, торф, добре угнил оборски тор и пясък. Малките дъщерни луковички се отделят и се засаждат като самостоятелни растения. Растенията, получени от семена, зацъфтяват още през първата година. Засяването става в смес от равни части торф и пясък. Малките растения се пикират в същата почвена смес, която се използва при пресаждането.
През лятото лаперузията може да се отглежда на балкона или в градината. Мястото трябва да е слънчево и добре дренирано. За през зимата клубенолуковиците се прибират в сухо и прохладно помещение без минусови температури.
Тайните на успеха
Светлина: Растението е много светлолюбиво.
Вода: Изисква редовно поливане.
Влажност на въздуха: Не много висока.
Подхранване: Само в млада възраст.
Поради високите си декоративни качества , розите винаги са заемали първо място между цветните видове. Сред тях на най-голяма популярност се радват чаенохибридните рози. Те цъфтят непрекъснато и изобил...
Къпиновите видове и сортове се делят на две основни групи - изправено растящи и стелещи. Съществува и междинна група - полуизправени, които по отношение на биологичните си особености и изисквания са п...
Най-важното предимство на соята пред другите зърнени бобови култури се състои в богатото й съдържание на белтъчини и мазнини. В състава й влизат 8 от незаменимите за живота на човека и животните амино...
Цветното зеле за късно есенно производство се засажда до към средата на юли. При късно разсаждане в години със студена есен много от растенията не образуват глави. Между растенията в реда се оставят 4...
Венерина мухоловка (дионея)