Южна Африка е родина на много от най-обичаните цветя от семейство Ирисови – гладиоли, фрезии, монтбриеции... От там произхожда още един прекрасен представител на семейството, който съвсем незаслужено все още не е достатъчно популярен – лаперузията.
Родът Лаперузия, наречен в чест на френския изследовател и пътешественик Лаперуз, включва около 60 вида.
Като саксийно цвете се отглежда алената лаперузия (Lapeirousia cruenta) – изящно многогодишно клубенолуковично растение, обитаващо в родината си обраслите с гори планински клисури.
Яйцевидната клубенолуковица на втората година става плътна и се покрива с тънки мрежести люспи. Мечовидните листа с ясно изразена централна жилка са двуредово разположени и достигат на дължина от 15 до 30 см. Яркочервените цветчета са с диаметър около 1,5 - 2 см и са събрани в едностранни класове. Трите им долни листчета имат тъмно петно в основата си. От основата на цветното гърло излизат къси тичинки с тесни удължени прашници.
Лаперузията цъфти през пролетта – от март до май. Всяко съцветие наброява от 6 до 12 цвята, всеки от които издържа около 3-4 дни. Едновременно се разтварят по 4-5 цветчета – както при фрезията. Плодовете – кръгли кутийки, узряват през май-юни. Семената са вишневи на цвят, до 0,3 см в диаметър.
След прецъфтяването листата постепенно завяхват и изсъхват. Настъпва периодът на покой. Поливането се разрежда съвсем и саксиите се прибират до есента на сухо и прохладно място. През октомври цветето се пресажда в смес от равни части градинска почва, торф, добре угнил оборски тор и пясък. Малките дъщерни луковички се отделят и се засаждат като самостоятелни растения. Растенията, получени от семена, зацъфтяват още през първата година. Засяването става в смес от равни части торф и пясък. Малките растения се пикират в същата почвена смес, която се използва при пресаждането.
През лятото лаперузията може да се отглежда на балкона или в градината. Мястото трябва да е слънчево и добре дренирано. За през зимата клубенолуковиците се прибират в сухо и прохладно помещение без минусови температури.
Тайните на успеха
Светлина: Растението е много светлолюбиво.
Вода: Изисква редовно поливане.
Влажност на въздуха: Не много висока.
Подхранване: Само в млада възраст.
Тайбери Медана е храст от род Рубус, семейство Розоцветни. Това е хибрид между къпина и малина. Създаден е в шотландски научен изследователски институт през 1962 г. Създадени са много хибриди, но най-...
За отглеждането на ранния и средно ранния зеленчуков разсад ще ви трябва някакво култивационно съоръжение – парник, отопляван с биотопливо, пластмасова оранжерия, отоплявана от слънцето или в най-прос...
Вратигата (Tanacetum vulgare) е пренесена от Азия. Родът включва около 60 вида. Грубите, разклоняващи се стъбла достигат до 1 м височина. Осеяни са с множество тъмно зелени листа, които са двойно п...
Това може да постигнете, като ги отгледате под закрилата на полиетиленов тунел. Ще трябва само да използвате благоприятни за работа в двора дни, каквито не са рядкост през втората половина на февруари...
Адромисхус