Доскоро в Япония на простолюдието най-строго се е забранявало да отглежда мурая. Само императорът е да се радва на красивото растение с нежни и ароматни белоснежни цветове. Придворният етикет го е задължавал да вдъхва аромата им, за да има бистър ум и да достигне дълголетие. Пак само на избрани е било разрешено да вкусват дребните, но много целебни плодчета на растението за укрепване на организма и отдалечаване на старостта.
Мураята е близка роднина на лимона. Произхожда от планинските тропически области на Югоизточна Азия и Полинезия. В домашни условия се отглежда много лесно, но все пак не бива да я лишавате от нито една от радостите на живота, ако искате да дочакате цветове и плодове. Обича умерените температури (през зимата не по-ниски от 16 градуса) и обилна светлина, но без пряко слънчево огряване. Тъй като няма определен сезон на покой, тя расте, цъфти и плодоноси през цялата година. Това й качество изисква равномерно и умерено поливане през всички сезони. Обаче в никакъв случай не бива да се злоупотребява с водата – преди поредното поливане почват трябва да е просъхнала добре. Съдовете, в които расте, не бива да са много големи. Когато кореновата система ги изпълни, растението се пресажда в съвсем малко по-голяма саксия, като се внимава кореновата шийка да остане открита. Почвата не бива да е много богата – 2 части градинска пръст, 1 част торф или листовка и 1 част едър пясък.
Размножава се със семена и резници. Семената се сеят веднага след узряването, тъй като бързо губят способността си за покълване. Цъфтежът започва още през първата година. Ако използвате резници, вземете полувдървесинени клончета, които ще се вкоренят в торф или перлит за около 2-3 седмици, но изискват висока температура и въздушна влажност.
Препоръчва се мурая да се отглежда в домове, където има болни от астма и сърдечни болести. Благоуханието на цветовете й доказано облекчава тяхното състояние.
Тайните на успеха
Температура: Висока – 16- 27 градуса, през зимата не бива да се понижава под 16.
Осветление: Интензивно, но без излагане на пряко обедно слънце.
Вода: Целогодишно умерено поливане без пресушаване и преовлажняване.
Влажност на въздуха: Изисква редовно опръскване с преварена хладка вода.
Пресаждане: През първите 2-3 години ежегодно, а след това на няколко години, когато почвата се изтощи.
Размножение: Чрез семена и полувдървесинели резници.
Китайската роза (Hibiscus rosa sinensis) е един от многобройните членове на рода на хибискусите, които влизат в семейство Малвови. Родом е от Югоизточна Азия, но свободно расте по всички топли краища ...
Ремонтантните ягоди от едроплодните сортове са интересни с това, че за разлика от обикновите цъфтят през цялата година и плодоносят много дълго време – до 6 месеца. Това се обяснява с факта, че ремонт...
Луковиците на зимния чесън завършват своето развитие през средата на юни и трябва незабавно да бъдат извадени. Това се познава по пожълтяването на долните листа и омекването на лъжливото стъбло. В таз...
Смокинята е едно от най-старите плодни растения на планетата. За нея, заедно с гроздето и маслината, се говори още в Стария завет. В Палестина и Месопотамия е била отглеждана преди 5000 години пр. н.е...
Росен (диктамнус)