Как да се грижите за цикаса

Макар че по външен вид наподобява палма, цикасът всъщност притежава черти и на палмите, и на папратите, като последните преобладават. За разлика от папратите обаче размножаването става не със спори, а със семена. Цикасите са живи изкопаеми, тъй като се отнасят към голосемен-ните растения, владели Земята по времето на мезозоя. Те нарастват извънредно бавно - за един вегетационен период израства обикновено само един кръг листа, като най-долният кръг умира. Не могат да се похвалят и с голяма височина.
Саговата палма, както е другогото име на цикаса, е ниско дръвче с дебел и грапав колонообразен ствол. От върха му излизат дълги, перести, правилно подредени листа. Те са тъмнозелени, плътни, блестящи, сякаш лакирани. Младите листа са меки, завити като спирала, както вайте на папратите. Растенията са дву-домни - има мъжки и женски екземпляри. Следователно, за да се получат семена, са необходими едновременно цъфтящи мъжко и женско растение. Цъфналите цикаси са впечатляваща гледка. Вместо обикновен цвят на мъжките цикаси се появява своеобразна „шишарка". В домашни условия цъфтенето е почти невъзможно, освен ако не разполагате с добре оборудвана зимна градина или оранжерия.
Ако нямате такива условия, подберете за цикаса светло и проветриво, но не огрявано директно място. През зимата температурата не бива да е по-ниска от 15 градуса. Можете да го пресаждате само при крайна нужда, защото след това дълго боледува и външният му вид се влошава. Ако все пак се наложи, пресадете го в достатъчно голям и добре дрениран съд. Почвата трябва да е плодородна и пропусклива. През лятото се полива обилно, като се следи да не се задържа вода. През зимата също се полива, но много внимателно. Листната маса трябва да се пулверизира, а отделните листа се мият с мека кърпа и хладка вода. Размножаването става с отделяне на издънките, които се появяват по стъблото.
Цикасите почти не боледуват, но при прекомерно поливане и ниска температура може да загният корените. Понякога ги нападат и щитоносни въшки.