Запознайте се с перуанската ябълка

Никандрата (Nicandra) е оригинално едногодишно растение, открито в Южна Америка през 1759 г. В Перу и Боливия се отглежда като техническа култура и се разпространява под името “перуанска ябълка”. В Европа съвсем отскоро е въведен като декоративен видът N. physaloides.
Разклоняващите се стъбла са ръбести, груби. Оригинални са с това, че по тях се очертават тесни декоративни, надлъжни, тъмночервени ивици. Достигат от 50 до 100 см височина. Листата са овални, с леко заострен връх. Периферията им е назъбена. Цветовете са едри, когато се разтворят достигат диаметър 3-4 см. Съставени са от по 5 сраснали венчелистчета. Баграта им е в синьо и лилаво. На дъното се разкрива оригинален рисунък - в очертаващото се бяло петно се описват тъмно-виолетови ивици, наподобяващи върхове на копия. Цъфтежът протича през юли-август.
Венчелистчетата са обхванати от сраснали се чашелистчета. Те също са декоративни, защото са обагрени зеленикаво-виолетово. След оплождане на цвета, бързо се разрастват и придобиват формата на кутийка, наподобяваща мехурче, което много прилича на това на физалиса. Вътре в мехурчето нараства месестия плод. Той е изпълнен с много семенца. Те са дребни, закръглени, сиво-кафяви. Запазват кълняемостта си до 5 години.
През последните години с никандрата е водена разнообразна селекционна дейност. Създадени са сортове с бели, синьо-виолетови и пъстри цветове. Ценно качество на растенията е, че не са много взискателни към условията за отглеждане. Те се развиват добре на всякакъв вид почви. Устойчиви са на суша, но много по-декоративни са при редовно поливане. Освен че понася слънчеви места, никандрата може да се отглежда на полусянка, дори и на сянка.
Растенията се размножават чрез семена. При нашите условия се засяват през април за производство на разсад на дълбочина 0,5 см. Почвата се поддържа равномерно влажна и семената поникват за около две седмици. Освен че се полива редовно, лехата се почиства от плевели. Когато пониците наедреят, се пикират на разстояния 25 х 25 см. На постоянно място се засаждат на разстояния 60х50 см. Желателно е при засаждането, разсадът да се поставя малко по-дълбоко от дълбочината, на която е произведен. Така растенията образуват допълнителни корени по стъблената част и са по-устойчиви на суша.
През вегетацията периодично се полива. За да не се образува почвена кора, няколко дни след поливката се прекопава. Добре се отразява едно подхранване с азотни торове.
Никандрата може да се засажда на лехи или бордюри. Тъй като е устойчива на сянка, използва се и за зацветяване на пространствата между декоративни дървета и храсти. Ако растенията се оберат и изсушат на сянка след оформяне на мехунките, те са много подходящ материал за оформяне на зимни сухи букети.