При преценяването дали едно място е подходящо за създаване на сливова градина първоначално трябва да се ориентираме по наличността и състоянието на някои диви сливови овошки, които растат наблизо. Силният им растеж и добро развитие, както и редовното плододаване са сигурен признак, че районът е подходящ за сливова градина. Наличието на добре развити дървета от дъб, ясен, клен и леска показва, че има дълбока и богата почва. На места, където по-често се среща габър, върба, кисели треви или няма растителност не бива да се засаждат сливови растения.
При проучването е необходимо да се направи оценка на климатичните условия. Да се проучи какви са най-ниските температури, повратните студове, късните пролетни застудявания, падането на чести градушки, количеството на валежите.
Необходимо е да се познава студоустойчивостта на отделните сливови сортове към ниски температури и да се прецени избраното място за кои е подходящо. Резките колебания на температурата оказват отрицателно влияние върху развитието на по-рано цъфтящите сортове. При краткотрайно затопляне на времето през януари или февруари те се възбуждат бързо към развитие. Цъфтежът в такива случаи настъпва много рано – за някои дървета около 10-15 март. Последвалите след това застудявания повреждат както цветовете, така и младите завързи, които са още по-чувствителни на ниски температури.
Подходящи за сливова градина са местата по поречията на реките, а също и планинските по-равни места. Не са подходящи ниските терени в затворени и недостатъчно проветриви котловини. Там продължително се задържа студен въздух през зимата, а през пролетта обикновено падат чести слани, които повреждат цветовете и младите завръзи на дърветата.
При избирането на място за сливова градина трябва да проучим и възможността за напояване, особено при засаждане на по-взискателни към водата сортове. Трябва да се обърне и внимание дали определеното място е защитено от вредното влияние на силни ветрове.
Откакто се внедри полиетиленовото фолио за оранжерии и тунели, стана възможно по-рано да берем зеленчуци, които традиционно изчакваха топлото време, за да се появят в градината. Ако картофите се отг...
Болестите на вината са разделени на две групи: аеробни и анаеробни. От първата най-често се срещат цветясването и вкисването. Анаеробни заболявания са манит, повдигане, вгорчаване, провлачване и други...
Заболеят ли доматите от жилковата некроза, не е възможно да бъдат спасени. Повечето от стопаните, които отглеждат зеленчука, са запознати с това опасно заболяване. Застрашени са най-вече ранните и сре...
През май се засажда средно ранният пипер. Той заема обикновено и най-голяма част от дворните зеленчукови градини, особено в селските дворове. Може би поради ограничената площ се допуска една съществен...