Дори и малките на пръв поглед може да имат неприятни последици. Преди всичко това че може да се засажда и напролет не бива да е основание за отлагане. Пролетното засаждане нека да е резервният ви вариант. Защо ли? Защото пролетните условия са много по различни от есенните. Тогава времето се затопля, пъпките на засаденото дръвче бързо се развиват в топла атмосфера, а корените не могат да отговорят на растежните им нужди, защото са в студена почва и дръвчетата често загиват. Сега те са в покой, но корените в по-топлата почва малко нарастват и напролет ще са в състояние да отговорят по-добре на нуждите на надземната част.
Честа слабост при засаждането на дръвчета е неподходящият размер на посадъчната дупка. Не си пестете труда. Тя трябва да е широка 1,20 на 1,20 м и да е дълбока поне 60-70 см. Горната пръст, която е по-богата на хранителни вещества, се отделя на една страна, а долната (мъртвицата) на друга. На дъното разпръснете около 150-200 г суперфосфат и 50-60 г калиев сулфат и разкопайте, за да навлязат в почвата. Към горната пръст добавете 1-2 кофи угнил оборски тор или компост, 70-80 г суперфосфат и 30-40 г калиев сулфат. С тази смеска запълнете до две трети от дупката, като оформите конус, върху който ще се разположат корените на дръвчета. Конусът трябва да е толкова висок, че след слягането на пръстта в дупката дръвчето да бъде на тази дълбочина, на която е било в разсадника. Запълнете цялата дупка с плодородна почва. Извадената долна пръст от дупката разхвърляте наоколо или я използвайте за оформяне на околостъблен венец.
Не забравяйте преди засаждането да опресните краищата на по-дебелите корени до здрава тъкан. Колът, към който ще привържете засаденото дръвче, трябва да е от страната на преобладаващите силни ветрове. Трябва да е висок толкова, че да не опира първото разклонение. Превръзката трябва да е във вид на осморка, за да се предотврати триенето на кората. Подходящи за тази цел са върбовите клонки или стъбла от повет.
Скоро ще започне резитбата на лозите. Може да изглежда лесно на пръв поглед, но не е. И ножицата да хванеш трябва да знаеш как, искат се добри познания. Особено важна е и избраната формировка. От рези...
Размножаването на азалията става чрез резници. Най-подходяща почва е хвойновата, която се използва без специално приготовление. Такава почва се проветрява добре и не задържа излишна влага. Азалията им...
Циклантерата (Cyclanthera pedata) принадлежи към семейство Тиквени, като родът наброява от 5 до 8 вида, разпространени в Южна и Централна Америка. Това е едно- или многогодишна тревиста лиана, която с...
Сцеволата е градинско растение. Ценна особеност при нея е широкият диапазон температура, при която вирее. У нас тя е по-скоро новост. Родината и е Австралия, но е широко разпространена в много страни ...