Как се торят ябълките

Нуждите на овощните растения от хранителни вещества са различни не само за отделните видове и сортове, но и в зависимост от възрастта, гъстотата на засаждане, начина на поддържане на почвената повърхност, резитбата, величината на добива и др. Въведени са слаборастящи подложки за повечето от дървесните овощни видове, които се засаждат на значително по-голямата гъстота. Тези овощни градини изискват и по-интензивно торене.
Ябълката е особено чувствителна на недостиг на фосфор и калий. За да има през пролетта по-силен и продължителен растеж, тя трябва да се обезпечи с хранителни вещества през предходната година. При торенето трябва да се съобразим с особеностите на усвояване на хранителните вещества. С всъпване в активно плододаване потребностите от тях се увеличават като най-големи са изискванията към хранителния режим на застаряващите дървета.
Най-подходящият срок за внасяне на фосфорните и калиеви торове е периодът на покой. Това е времето след прибиране на реколтата - от октомври до началото на февруари. Торовете трябва да се внесат на дълбочина не по-малка от 35 см. Внасянето им на повърхността почти няма ефект.
При плододаващите дървета се препоръчва на 3- 4 години внасянето на сумарната норма на декар - 30- 35 кг като троен суперфосфат и 40- 45 кг калиев тор.
Органичните торове заслужават особено внимание при торенето на овощните дървета. Отличен ефект се получава, ако на 3-4 години се внасят по 3-4 тона добре угнил оборски тор на декар.
Органичните, фосфорните и калиевите торове са внасят преди дълбоката оран, за да може да се заорат на подходяща дълбочина.
Прието е азотната норма - 7-9 кг като азот (20- 30 кг като амониева селитра) да се внася на две или три дози. Първата доза представлява половината от нормата и се внася през февруари-март. Останалата част може да се даде като едно или две подхранвания - първото през май, а второто през юли.