Това интересно растение, един от многобройните представители на семейство Миртови, е разпространено в тропиците и субтропиците на Южна Азия. Представено е от около 400 вида дребни вечнозелени дръвчета и храсти.
Названието си дължи на стреловидно заострените крайчета на венечните листа – на гръцки ardis – стрела.
Като стайно растение обикновено се отглежда Ardisia crenata – храстовидно растение с хоризонтално израстващи клонки. Листата са дълги около 6-12 см, последователни, на къси дръжки, ланцетовидни, на върха заострени, назъбени по краищата, кожести, на цвят тъмнозелени. Цъфти с бели с розови точки или чисто розови, петделни, с характерен приятен аромат цветчета. Те са събрани в красиви щитовидни съцветия, образуващи се по върховете на клонките или в пазвите на листата. Цъфтежът продължава през цялото лято – от юни до ноември. Декоративните си качества обаче ардизията дължи на своите плодове – дребни яркочервени ягодки, около 1 см в диаметър. Те узряват през зимата и тогава растението изглежда вълшебно.
Размножаването на ардизията става пред пролетта с връхни резници, въздушни отводи или чрез семена. Вкоренените растения се засаждат в богата почвена смес, съставена от две части листовка и една част торфена пръст с добавка на малко пясък. Съдовете трябва да имат много добър дренаж – на дъното им се слагат натрошени керамични парчета от саксии или керамзит, защото застоят на влага в пръстта води до загниване на корените. Младите растения се пресаждат всяка пролет, а по-възрастните – веднъж на две-три години. Поливането е непрекъснато през цялата година, не се преовлажнява. През лятото растението се отблагодарява с обилен цъфтеж, ако се подхранва веднъж седмично.
Ардизията е светлолюбива, развива се добре на югоизточно или югозападно изложение. През зимата изисква висока температура – над 18 градуса, и висока въздушна влажност. През лятото е добре да се изнесе на балкона или на двора и да се разположи в сянката на по-високи растения. Много декоративно изглежда ардизията, отглеждана в голям аквариум или в стъклена витрина. Това е и сигурен начин растението да се предпази от опасните за него течения и от сухия въздух на помещенията.
Тайните на успеха
Светлина: Обича силна светлина, но без пряко слънчево огряване.
Вода: Целогодишно поддържане на умерена почвена влажност, без задържане на вода в съда.
Влажност на въздуха: Изисква много влажен въздух, особено през зимата, съчетан c висока температура.
Подхранване: Растението реагира благприятно на редовното лятно подхранване.
Обикновената практика е лукът да се отглежда като двегодишно растение. През първата година от засетите семена се получават дребни луковички, известни като арпаджик, а през втората година те се засажда...
Това е много сполучлив и често използван начин за размножаване на розите. Практикува се през лятото, защото за успешното им вкореняване е нужна температура около 20-25 градуса. Толкова топло става пре...
Под наименованието живи камъчета са известни няколко вида сукуленти, произхождащи от пустинните области на Южна Африка. Всяко растение се състои от два изключително сочни листа, плътно прилепнали един...
С какви препарати и при кои овошки се извършва зимно пръскане и срещу какви неприятели? Зимно пръскане на овощните дървета се прави срещу неприятели, които зимуват по кората, по пъпките, по клон...
Катарантус