Не бива да бъркаме това интересно и не много известно цвете с лотоса – свещеното растение на будистите. Лотусът е очарователно ампелно растение от Канарските острови, от семейство Бобови. Изящно падащите надолу стъбла са покрити с туфички от подобни на борови иглички листа. Те са с красив сребристозелен цвят и поради тях цветето е привлекателно дори когато не цъфти. Цветчетата наподобяват пламъци, приликата се увеличава заради баграта им – тя е или яркочервена, или златисто-оранжева. Излизат от стъблата право нагоре.
Саксията с лотуса трябва да се разположи на светло и добре огрявано от слънцето място. През лятото това може да е и балконът или градината. През зимата се прибира в прохладно, но незамръзващо помещение с температура около 5 до 10 градуса. През топлите сезони почвата трябва да се поддържа постоянно влажна, без да се прекалява с поливането. През зимата се полива рядко и с малко вода, колкото пръстта да не пресъхне.
След презимуването през февруари-март лотусите се пресаждат в нова почва. Тя трябва да е рохкава, добре да пропуска водата и въздуха. След това върховете на стъблата се прищипват, за да се разклонят и растенията да придобият по-пищна форма. Съдовете трябва да са по-големи, за да поберат добре развитата коренова система.
Размножаването на тези цветя става с връхни резници. Оптималната им дължина е 5 см. Най-лесно вкореняването става през март и през август-септември. Резниците се засаждат в плитки саксии с рохкава почва. При температура 20 градуса те се прихващат за 2-3 седмици. Тогава се пресаждат в отделни саксии. Тъй като се нуждаят от голямо количество хранителни вещества, лотусите се подхранват от март до октомври всяка седмица с разтворими торове.
Най-добре лотусите изглеждат, когато растат във висящи саксии, но прекрасно могат да украсят и слънчевия перваз. А за прохладни зимни градини са направо незаменими – пламъчетата им ще искрят цяла зима. С лотуси също така прекрасно се гарнират високи зелени растения с оголени стъбла, например фикуси, кафе и т. н.
За съжаление често стават гостоприемници на листни въшки, паяжинообразуващи акари и други вредители, особено ако въздухът, в помещението е сух. За да ги отървем, трябва да пръскаме с подходящи инсектициди.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна през всички сезони.
Вода: През лятото умерено поливане, зиме – оскъдно.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: Всяка седмица през лятото.
Брашнестата мана е много опасна за ябълковите дръвчета. Някои сортове са по-чувствителни, като Джонатан например, други малко по-устойчиви, но общо взето високата въздушна влажтност е като храна за не...
Тревните семена може да бъдат засети в различно време през годината и колкото и странно да изглежда, неблагоприятният момент е краткият период на зимните студове. Нищо не пречи и през лятото да се зас...
Светлината е особено важна за растежа и развитието на зеленчуковите растения. Някои от тях са силно светлолюбиви и не понасят засенчване. При по-слаба светлина силно светлолюбивите растения се изтегля...
Пожълтелите тъканите между нервите на петурата, от периферията към средата на листа издават варовата (неинфекциозна) хлороза. Това заболяване се дължи на липсата на желязо. Обикновено се проявява на в...
Бертолония