Не бива да бъркаме това интересно и не много известно цвете с лотоса – свещеното растение на будистите. Лотусът е очарователно ампелно растение от Канарските острови, от семейство Бобови. Изящно падащите надолу стъбла са покрити с туфички от подобни на борови иглички листа. Те са с красив сребристозелен цвят и поради тях цветето е привлекателно дори когато не цъфти. Цветчетата наподобяват пламъци, приликата се увеличава заради баграта им – тя е или яркочервена, или златисто-оранжева. Излизат от стъблата право нагоре.
Саксията с лотуса трябва да се разположи на светло и добре огрявано от слънцето място. През лятото това може да е и балконът или градината. През зимата се прибира в прохладно, но незамръзващо помещение с температура около 5 до 10 градуса. През топлите сезони почвата трябва да се поддържа постоянно влажна, без да се прекалява с поливането. През зимата се полива рядко и с малко вода, колкото пръстта да не пресъхне.
След презимуването през февруари-март лотусите се пресаждат в нова почва. Тя трябва да е рохкава, добре да пропуска водата и въздуха. След това върховете на стъблата се прищипват, за да се разклонят и растенията да придобият по-пищна форма. Съдовете трябва да са по-големи, за да поберат добре развитата коренова система.
Размножаването на тези цветя става с връхни резници. Оптималната им дължина е 5 см. Най-лесно вкореняването става през март и през август-септември. Резниците се засаждат в плитки саксии с рохкава почва. При температура 20 градуса те се прихващат за 2-3 седмици. Тогава се пресаждат в отделни саксии. Тъй като се нуждаят от голямо количество хранителни вещества, лотусите се подхранват от март до октомври всяка седмица с разтворими торове.
Най-добре лотусите изглеждат, когато растат във висящи саксии, но прекрасно могат да украсят и слънчевия перваз. А за прохладни зимни градини са направо незаменими – пламъчетата им ще искрят цяла зима. С лотуси също така прекрасно се гарнират високи зелени растения с оголени стъбла, например фикуси, кафе и т. н.
За съжаление често стават гостоприемници на листни въшки, паяжинообразуващи акари и други вредители, особено ако въздухът, в помещението е сух. За да ги отървем, трябва да пръскаме с подходящи инсектициди.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна през всички сезони.
Вода: През лятото умерено поливане, зиме – оскъдно.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: Всяка седмица през лятото.
Най-важният и най-често практикуван начин за размножаване на сливовите сортове е присаждането. Чрез него се осъществява възпроизвеждане на качествата и признаците на сорта. Най-използваната подложка е...
Създаването на телена конструкция позволява прилагането на резитби като Гюйо, Роая, двустранен кордон и други. Тя осигурява по-висок добив и по-качествено грозде при повечето винени и десертни сортове...
Топкарамфилът, сполучливо наречен от народа ни и самакитка, може да остане на едно и също място повече години, но много бързо губи декоративната си стойност. Затова се отглежда като двегодишно растени...
Повечето ябълкови сортове не могат да се опрашват сами. Затова в производствените градини по определена схема между редовете от основния сорт се разполагат редове от друг сорт, за който се знае, че е ...
Франкения