През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Валотата (Vallota) е от семейство Амарилисови. В цветарството може да се намери прекрасната валота (Vallota speciosa), която представлява красиво многогодишно луковично растение с цветове, които са съ...
Най-подходящи за отглеждането на френските грозда са някои планински и полупланински полета, където падат повече дъждове. При валежи под 700 мм растенията трябва да се засаждат, ако има възможност за ...
През вегетацията в лозовите насаждения се извършват резитби на зелено за регулиране на растежа и плододаването на лозите и подобряване микроклимата им. Една от тях е филизенето, с което се премахват и...
Оранжерията е задължителен атрибут почти на всяка градина. Зеленчуците, отгледани в нея, винаги служат за добро допълнение на трапезата. Когато няма възможност да разположите оранжерията по правилата,...
Клейера