Ериката е малко храстче, което на височина достига до 50-60 см. Има тесни листа и тръбести цветчета, бели или бледорозови, събрани в гроздчета на върха на разклоненията. Храстчето цъфти обикновено през цялата година, но най-атрактивно е през зимните месеци – от ноември до февруари. Ето защо е модерно да се отглежда както в стаята, така и на балкона, които украсява през цялата зима. Тъй като е студоустойчиво, цветето може успешно да презимува на открито. В саксии се отглеждат обикновено два вида – Ерика грасилис, с пурпурно-розови цветове и Ерика хиемалис – бяла с розови петна.
През цялото лято растението трябва да е на открито – на балкона, терасата или в градината. Премахнете тези части от клонките, които носят прецъфтелите цветове. Въпреки че цветето е в относителен покой, поливайте леко, така че почвената смес да не пресъхва.
През зимата ериката предпочита сравнително хладни помещения, където по време на цъфтежа трябва да се подържа температура между 7 и 12 градуса. През този период растенията трябва да са добре осветени. Тъй като по това време дните у нас са къси и мрачни, цветето трябва да се изложи на пряко огряване от слънцето.
Ериката има високи изисквания както към почвената, така и към въздушната влажност, затова периодично трябва да се пулверизира. След прецъфтяването задължително изнесете саксиите от помещението.
Възрастните зокуми (Nerium L - олеандър) добре понасят резитбата. Обикновено това се прави на 3 години, през ранна пролет. Резитбата стимулира образуването на нови клонки, особено в ниската част на ра...
Ако засадите лозето си на склон, ще получите равномерни и висококачествени добиви. За съжаление обаче наклоненият терен може да затрудни извършването на ръчните работи. Почвата се свлича, оголват се г...
Амарантът е великолепно растение с яркочервени, пурпурни или златисти съцветия, изправени като факли над пищната листна маса. Малко са растенията с така драматична история, каквато има това растение. ...
Болестта еска се дължи на гъбата Phaeoacremonium aleophilum. През вегетационния период могат да се наблюдават две форми на болестта. По-често срещаната е т.нар. бавна (хронична), която се характеризир...