Лозите цъфтят до около средата на юни, тази година обаче закъсня най-малко с двадесетина дена. В същото време паднаха обилни и продължителни дъждове. Зарази плъзнаха навсякъде из лозята.
Не са малко онези, които смятат, че пръскането на лозите по време на цъфтеж причинява изресяване и затова избягнат да третират през този период срещу маната и оидиума. Това е много погрешно схващане и често води до загуба на част от реколтата, особено при чести превалявания. Изресяването при някои сортове се дължи на сортовата им особеност - слаба жизненост на прашеца, на функционално женски сортове, които изискват чуждо опрашване и т.н.
Трябва да се знае, че лозата е самоопрашващо се растение и още при отваряне на цветчето прашецът от тичинките се изсипва върху близалцето на плодника и след няколко часа става оплождането. Цъфтежът на една реса протича в зависимост от топлината за 2 до 4 дни, а на ресите от една лоза - за 6 - 7 дни поради различия във формирането и растежа на отделните реси. Сортовете в едно лозово насаждение цъфтят в продължение на 10 - 15 дни. Откритите и ненапръскани плодници на цветчетата бързо се заразяват от летните спори на маната и оидиума даже и при най-малките роси. Да не говорим за продължителни дъждове, както се случи тая пролет. Не бива да се изчаква да премине цъфтежът и тогава да се пръска, след като вече е станало заразяването.
До края на юни окопаването на лозето е важно нещо, обработва се плитко на дълбочина 8-10 см. Броят на обработките зависи от заплевеляването и падналите валежи. Но по време на цъфтежа не бива да се копае, защото ще се повиши атмосферната влажност и ще се понижи температурата. Имате ли млади лозови насаждения, довършете летните резитби. Прищипват се онези леторасти, които през май са пропуснати. Останалите се колтучат. Запазват се само връхните два колтука, защото те трябва да се повеждат и привързват по носещия тел. Прави се още второ филизене на стъблата, промушване и привързване на леторастите в насажденията, отглеждани приземно и средностъблено. Внимателно премахнете превръзките на присадените на зелено леторасти.
Названията, с които народът нарича любимите си цветя, говорят много повече от тези, които им е приписала ботаниката. В българския език веселото, обилно цъфтящо цвете, наричано с ботаническо име impati...
По всички надземни части -листа, листни дръжки и стъбла на краставиците, дините, пъпешите и тиквите се образуват белезникави петна, покрити с бял прашест налеп, който се разраства и за кратко време об...
Един от най-препоръчваните начини за присаждане преди началото на сокодвижението е т. нар. на „кози крак”. Той е доста труден за любителите, защото не винаги успяват да направят еднакви изрези на кале...
Цветето, което идва от Южна Европа и краси почти всички български градини, е шибоят. Това тревисто или полухрастовидно растение обикновено е двугодишно, с удължени или ланцетни листа и гроздовидни съц...