Отгледайте си едроплоден дрян

Дрянът е един от първите предвестници на пролетта. Със своите многобройни и красиви съцветия той е станал символ на радостта, щастието и младостта, а с изключителната здравина на дървесината и голямото дълголетие (до 100 години) – на здраве, дълъг живот и плодородие.
Диворастящият дрян е широко разпространен у нас от Черноморието до планините. От тези естествени находища се събират големи количества дренки, които се използват в хранително-вкусовата промишленост.
Като културно растение едроплодният дрян е разпространен главно в домашните градини. Там се настаняват сортове като Казанлъшки крушовиден, Панчаревски цилиндричен, Шуменски продълговат и Лионска слава.

Засадете поне две растения

При дряна се срещат както храстовидни, така и дървовидни форми. В градините се отглеждат предимно дървета, които достигат на височина повече от 8 м. Корените са много силно разклонени, но плитко разположени и не заемат голям обем от почвата. Дрянът не е много взискателен към климатичните условия. Вирее на различни почви. Поради по-слабо развитата му коренова система, торенето и напояването са много важни, въпреки че проявява добра сухоустойчивост. Може да се отглежда и на затревени площи, но най-добре се развива, когато мястото се обработва. Предпочита по-топлите места. През зимата издържа до минус 28 градуса, но поради ранното развитие понякога могат да се получат повреди по цветовете и завръзите. Безплодие е възможно поради лошо опрашване и оплождане. Установено е, че някои форми не се самоопрашват и затова в градината е желателно да се засаждат поне по две растения от различни форми.
Беритбата започва, след като плодовете придобият естественото си червено оцветяване, без да се чака да потъмнеят и омекнат.

Присадете на спяща пъпка

Качествата на едроплодния дрян се запазват само при вегетативно размножаване. Основният начин е чрез присаждане на спяща пъпка през юли-август. За подложка се използват семеначета от дряна. Семената поникват много трудно и изискват продължителна подготовка – около 20 месеца. Поради това през първата година след засяването поникват много малка част. Едва на втората поникват повечето семена, а някои от тях – чак на третата година. Засяването може да стане през есента или рано напролет. Подложките са годни за присаждане, когато достигнат дебелина 8-10 мм.
Размножаването може да се извърши и чрез отводи. Използват се млади леторасти, които не са от подложката. Превиват се дъговидно и се закрепват с дървена кука в изкопаната ямка, като част от върха им остава над почвата. За по-добро вкореняване се премахва част от кората в зоната на извивката. Положеният летораст се покрива с рохкава и богата почва и редовно се полива. Понякога се налага отводите да се отделят от майчиното растение чак на втората година.
Грижите за дряна се изразяват в ежегодно подхранване рано напролет с азотни торове и на две-три години с добре угнил оборски тор. Правят се и периодични резитби за просветляване и подмладяване. При засушаване задължително се напоява, което е особено важно в периода на наедряване на плодовете.