Моравата обикновено заема голяма част от градината. Ако тя не отговаря на необходимите изисквания това ще се отрази неблагоприятно и на останалите градински елементи, което и налага да се спазват ясните правила още при изграждане на тревните площи.
Грижите за доброто състояние на тревната площ продължават през цялата година и зависят от сезона. Наближава време за зазимяване на моравата. Зазимяването може да стане, като се използват подръчни и евтини затоплящи материали: прегорял оборски тор, торф, компост, зебла, а в последно време и поетиленови платна.
Голямо значение има правилното определяне на времето за зазимяване . Ако зазимяването се извършва по-рано от определеното време има опасност от предварително затопляне и удължаване на вегетацията, ако пък се закъснее възможно е в резултат на ранни студове да измръзнат тревните смески. Наблюденията показват , че за по-студените райони на нашата страна /предимно Северна България и високите Западни полета/ зазимяването може да се извърши дори и в края на октомври. Обикновенно това трябва да става през края на ноември и целия декември.
Полагането на прегорял оборски тор става в края на есента. Торът положен по тревната площ се разтваря и ферментира допълнително от влагата на дъждовете и снега. Той отделя топлина и затопля почвата и тревата. Оборският тор е най-добре да се използва угнил. Той трябва да се разпределя равномерно в пласт дебел 2-3 см. Не бива да се допуска натрупването на торфът да става на по-голяма дебелина, тъй като има опасност от изгниване и прегаряне на тревата.
Торфът е подходящ органичен тор за използване на зазимяване на тревните площи. Подобрява състава на почвата и я обогатява с хранителни вещества. В практиката обаче той често се смесва с други торове и подобрява хранителната си способност. Най-често се използва в обикновен вид през есента. Разпределя се равномерно по тревната площ в тънък пласт до 2 см дебелина. На 1 дка тревна площ обикновенно се внася 800 до 1000 кг обикновен торф и 500-600 кг обогатен. Торфът задържа влагата, затова е особено подходящ за нашите климатични условия.
Компостът също намира доста широко приложение в практиката за зазимяването. В бъдеще поради недостатъчно количество на оборски тор /прегорял или обикновен/ използването му ще се разшири още повече независимо от това, че е по-беден на хранителни вещества. Но когато компостът се обогати с други органични или минерални торове той почти напълно може да замести оборския тор. Внася се на пласт 2-3 см. в тревните площи.Компостът е бавно действащ и е най-добре да се внесе в края на есента – зимата.
След засяването на готварските тиквички идва редът на едроплодните. Те може да бъдат обикновени или пък мускатни (цигулки). Изискват богати, рохкави и влагоемни почви, обилно наторени с оборски тор. Н...
На много места в страната вече берат орехите. Това е фасулска работа - биха казали мнозина. Но не е съвсем така. Избързването е толкова вредно, както и закъснението. Околоплодниците на полузелените пл...
Името пампаска трева носи един от 15-те вида кортадерии. Тя произхожда от степите на Южна Америка в Аржентина, които се наричат пампаси. Събраните в туфа листа достигат внушителни размери до 2 м. Лист...
Бобовата огневка (Etiella zinckenella) е неприятел на бобовите култури, разпространен във всички райони на страната. Среща се по голям брой бобови растения, но най-силно вреди на фасула, соята, граха,...