Моравата обикновено заема голяма част от градината. Ако тя не отговаря на необходимите изисквания това ще се отрази неблагоприятно и на останалите градински елементи, което и налага да се спазват ясните правила още при изграждане на тревните площи.
Грижите за доброто състояние на тревната площ продължават през цялата година и зависят от сезона. Наближава време за зазимяване на моравата. Зазимяването може да стане, като се използват подръчни и евтини затоплящи материали: прегорял оборски тор, торф, компост, зебла, а в последно време и поетиленови платна.
Голямо значение има правилното определяне на времето за зазимяване . Ако зазимяването се извършва по-рано от определеното време има опасност от предварително затопляне и удължаване на вегетацията, ако пък се закъснее възможно е в резултат на ранни студове да измръзнат тревните смески. Наблюденията показват , че за по-студените райони на нашата страна /предимно Северна България и високите Западни полета/ зазимяването може да се извърши дори и в края на октомври. Обикновенно това трябва да става през края на ноември и целия декември.
Полагането на прегорял оборски тор става в края на есента. Торът положен по тревната площ се разтваря и ферментира допълнително от влагата на дъждовете и снега. Той отделя топлина и затопля почвата и тревата. Оборският тор е най-добре да се използва угнил. Той трябва да се разпределя равномерно в пласт дебел 2-3 см. Не бива да се допуска натрупването на торфът да става на по-голяма дебелина, тъй като има опасност от изгниване и прегаряне на тревата.
Торфът е подходящ органичен тор за използване на зазимяване на тревните площи. Подобрява състава на почвата и я обогатява с хранителни вещества. В практиката обаче той често се смесва с други торове и подобрява хранителната си способност. Най-често се използва в обикновен вид през есента. Разпределя се равномерно по тревната площ в тънък пласт до 2 см дебелина. На 1 дка тревна площ обикновенно се внася 800 до 1000 кг обикновен торф и 500-600 кг обогатен. Торфът задържа влагата, затова е особено подходящ за нашите климатични условия.
Компостът също намира доста широко приложение в практиката за зазимяването. В бъдеще поради недостатъчно количество на оборски тор /прегорял или обикновен/ използването му ще се разшири още повече независимо от това, че е по-беден на хранителни вещества. Но когато компостът се обогати с други органични или минерални торове той почти напълно може да замести оборския тор. Внася се на пласт 2-3 см. в тревните площи.Компостът е бавно действащ и е най-добре да се внесе в края на есента – зимата.
Засаждането на ранното главесто зеле става възможно към края на март-началото на април. Най-често се отглежда по бразди при разстояние 60-70 см между браздите и 40 см между растенията в реда. Растения...
Може да сте чули, видели или прочели, че градинската лобода се засява в ранна пролет. Вярно е. Но е също вярно, че в градините никнат самозасели се семена от предната година. Това е достатъчно да ви у...
Алоказията (Alocasia) е един от ефектните представители на семейство Ароидни. Името им е дадено във връзка с наименованието на близкия род Колоказия, с който имат голяма прилика. Родът включва около 7...
В масовия случай градинарите не разполагат с подходящи уреди, за определят точно влажността на почвата. Ето защо тук ще споменем за някои практики, усвоени през годините. * Ако почвата е лека или съ...