Настанете торенията във висяща саксия

Торенията (Torenia) носи името на шведския свещеник Олаф Торен, направил много за популяризирането й в Европа. Изящното дребно растение от семейство Живеничеви (Scrophulariaceae) с зисочина между 10 и 25 см произхожда от горите на Виетнам. В родината си е многогодишно, но у нас се отглежда като сезонно растение. Бухналите туфички с гъсто разположени бледозелени назъбени листа се обсипват с цвят още през пролетта и цъфтят изобилно до първите леки студове, а ако навреме се приберат на топло и за тях се полагат по-специални грижи, цъфтежът ще се удължи с още месец-два.
Цветчетата са с твърде своеобразна форма и окраска и напомнят миниатюрни личица, надничащи сред гъсталака от листа. При изходната форма венчето е нежнолилаво, с жълто петно на долната устна, но са селекционирани сортове със синя, лилава, жълта, розова и дори пурпурна окраска.
Торенията обича ярката светлина, но при силно слънчево напичане листата се сбръчкват и опадат. Най-добре е да се разположи на място с разсеяно огряване, топло и защитено от ветрове.
Почвата, в която цветето ще расте успешно, трябва да е лека и плодородна. Саксията трябва да е добре дренирана.
Полива се обилно след просъхване на повърхностния почвен слой. Впрочем, торенията не търпи жажда и си „казва" с повяхване на листата. Не бива да се допуска и прекалено мокра почва, листата веднага ще клюмнат. Харесва умерените температури - 16-20 градуса. При по-ниски стойности листата се оцветяват червеникаво по краищата. Полезно е веднъж седмично възрастните растения да се подхранват с калиеви торове. Възприема добре и пулверизирането, въпреки че не е зависима от въздушната влажност.
Стъблата на торенията нарастват бързо и затова е необходимо крайчетата им да се прищипват редовно, за да се предизвика разклоняване. Така и обилието от цветове нараства.
Торениите са превъзходни цветя за ампелно отглеждане. Поставени във висящ съд, те разкриват цялото си великолепие. Също така могат да се пуснат по опора, около която ще се образува пищно храстче.
Въпреки че може да се запази за следващото лято, обикновено през есента позагубилото красотата си растение се изскубва. През пролетта се засяват семената, от които лесно и безпроблемно ще израстат нови силни растения. Въпреки че в специалната литература не се споменава за вегетативно размножение, мнозина успяват да вкоренят чепки от торения във вода. Засадени, младите растения зацъфтяват съвсем скоро.