Тя се отличава с превъзходни вкусови качества и много любители вече правят опити с променлив успех да я отглеждат. Неблагополучията се дължат предимно на неправилно подбрани срокове за сеитба и прилагането на агротехнически похвати, характерни за добре познатата ни маруля.
Подобно на марулята и на главестата салата и айсберговата се отглежда чрез предварително произведен разсад. Най-подходящият период за сеитба на семената е февруари. Засейте семената по едно в саксийки с диаметър при отвора 5-7 см (може да използвате пластмасови чашки за кафе с пробито дъно), а ако са по две, след поникването ще оставите само едно растение. Това много ще ви улесни при засаждането и ще ви гарантира успех. Иначе грижите за разсада са същите каквито и за другите видове салата – поддържане на умерена влажност и температура 16-18 градуса през дена, а през нощта с 5-6 градуса по-ниска.
Докъм края на март и началото на април, когато разсадът ще бъде готов и условията ще са благоприятни за засаждане, подгответе мястото. Ако за главестите салати и марулите може да се препоръча браздовият начин на отглеждане, равната повърхност е задължителна за айсберговата салата. Тя не понася нито дълбокото, нито плиткото засаждане. Растенията трябва да са на същата дълбочина, на каквато са били в състояние на разсад, а това не е трудно, когато се засаждат извадени с всичката пръст от саксийките. Равната повърхност изключва поливането по бразди, като при марулите. Най-подходящият начин е напояването чрез дъждуване. Така се постига и по-благоприятен температурен режим. Тъй като айсберговата салата формира доста едри глави, подходящото разстояние на засаждане ще е 30 на 30 или 30 на 35 см. Останалото е както при главестите салати и марулите. Трябва да се има предвид, че летните температури й се отразяват неблагоприятно. Затова късните посеви ще ви разочароват.
Тревните семена може да бъдат засети в различно време през годината и колкото и странно да изглежда, неблагоприятният момент е краткият период на зимните студове. Нищо не пречи и през лятото да се зас...
При живораждащия (многоетажния) лук (Allium cepa var. proliferum) липсва период на покой, а при топъл климат той може да се развива постоянно. До образуване на цветното стъбло многоетажният лук не се ...
Много от болестите по зеленчуците се пренасят от мястото, на което се отглеждат, в помещенията, където се съхраняват. Някои от тях външно трудно се забелязват, но при определени условия атакуват зелен...
Дивият лимон (Poncirus trifoliata) е листопаден храст от семейство Седефчеви (Rutaceae). Единствен представител в рода си, студоустойчив е и се отглежда с успех в умерените ширини. Произхожда от Химал...