Унищожете гнездата на златозадката

Характерно за златозадката е, че се появява в голямо количество (каламитет) внезапно. Има я навсякъде у нас. Просто трябва да се познава и чрез системна борба да не й се позволява масово намножаване.
Както в много други случаи, и тя е красива пеперуда, на пръв поглед дори безобидна, защото не се храни и не нанася повреди. Вредят гъсениците й. Крилата й са бели, с копринен блясък. Женските имат на задната част на коремчето си дебел кичур от златисти космици, откъдето идва и името на вида. Снасят яйцата си през юли по долната страна на листата, а излюпените от тях гъсенички ги нагризват отгоре. При масово нападение листата засъхват, пригарят и дръвчетата изглеждат като опожарени. В повечето случаи не е така и повредите стават по-забележим напролет, когато презимувалите гъсеници, вече по-възрастни, започват да се хранят с набъбналите пъпки, а след това преминават по листата. От листата остават само дебелите жилки. Обезлистените повече или по-малко дървета не се запасяват добре с хранителни вещества, стават податливи на студа, не успяват да заложат плодни пъпки и реколтата през следващата година е много слаба, често никаква. Не се ли вземат мерки, дръвчетата скоро загиват.
Златозадката развива едно поколение годишно. Излюпилите се през лятото гъсенички сменят на два пъти кожата си, т. е. преминават през две възрасти, и зимуват като гъсеници от трета възраст по връхните части на клоните на дърветата. Там задружно построяват зимните си гнезда от няколко листа, оплетени в бели копринени нишки. Всяка гъсенчика си изприда в гнездото свое пашкулче. Така зимният студ не ги плаши.
За борба със златозадката има препарати, но най-важният способ е изрязването на гнездата с ножица гъсеничарка. Гнездата на зимното слънце блестят силно и се виждат отдалече. Така че ако по дръвчетата ви в градината ги забележите, изрежете ги и ги хвърлете в огъня.