Нарът (Punica granata) е дребно листопадно дърво или храст, ценно плодно и лечебно растение. В природата се среща в субтропиците на Мала Азия и Европа. В много страни се счита за символ на благоденствие, изобилие и плодородие. В стайни условия обикновеният нар, при ограничаването на кореновата система, достига на височина до 1,5 м. Още по-добре е да се отглеждат миниатюрните сортове, чийто ръст не превишава 30- 50 см.
Главното декоративно качество на това растение са цветовете. Те са събрани в съцветия или са единични, обагрени са в ярък пурпурен цвят. Цъфтежът започва през април и продължава до октомври, а миниатюрните сортове не спират да цъфтят и през зимата. Наровите растения буквално потъват под алената покривка на цветовете. През цялото лято върху наровото растение може да се радваме и на цветове, и на изключително красивите плодове. Те в зависимост от сорта са различни по големина, като най-едрите са и най-вкусни. Дребните са кисели, н най-дребните – още повече. За да завържат плодове, наровете не се нуждаят от допълнително опрашване.Брането на реколтата става не едновременно, а в зависимост от узряването – процесът на нарастване и зреене трае 4-5 месеца.
Нарът се размножава с резници, коренови издънки и семена. Резниците с дължина 10-12 см най-лесно се вкореняват през март-април. Това може да стане както в почвена смес, така и в съд с малко вода, в която те са потопени само около 1,5-2 см. Водата се сменя през 2-3 дни. Корените се появяват след месец-два. При размножаването с резници нарът започва да ражда след 3-4 години.
Понякога от корените израстват млади растения. Те се отделят внимателно и се засаждат в самостоятелни съдове.
Размножаванет със семена се практикува рядко, защото новите растения започват да раждат след 6-7 години.
През първите 3 години растенията се пресаждат всяка година през януари-февруари, преди започването на растежа. Не бива да се използват големи съдове – те се подбират в зависимост от нарастването. Обикновено просто се прехвърля нарът в по-голям съд с нова почвена смес, но ако е необходимо, загнилите или повредени корени се подрязват и почвата се заменя частично или напълно. За да се развива добре, нарът трябва да почива през зимата. Обикновено заспива сам, но ако трябва, се предизвиква изкуствен покой, като почвата леко се засушава.
Тайните на успеха
Светлина: Ярка, но с ограничаване на припека.
Вода: Обилна от пролетта до есента, през зимата ограничена.
Влажност на въздуха: Обича да бъде пулверизират през топлите сезони.
Подхранване: По време на усиления растеж.
По клонките на овощните дръвчета се образуват плодни (цветни) и листни (растежни, дървесни) пъпки. От листните се развиват листа и различните видове нови клонки. Някои от тях (най-вече разположените н...
В рода Цианотис (Cyanotis) са включени около 50 вида листнодекоративни растения. Всички те приличат на много известната у нас традесканция, тъй като са от едно семейство - Cammelinaceae. Най-често се ...
Борагото (Borago), известно още като краставична трева, се отглежда предимно в Западна Европа като зеленчуково (младите листа на растението се използват за салата), медоносно и декоративно растение. Р...
Към края на октомври и началото на ноември празът пълни пазара. Той е студоустойчиво растение. Слабите студове и сланите не го повреждат, не са опасни и за способността му да се съхранява. Това позвол...