При всяко живо същество, включително и при човека, продължителността на живота е свързана преди всичко с биологическите особености на вида. Невинаги обаче животът продължава според наследствените заложби.
Кестенът е едно от най-дълголетните овощни растения. При благоприятни условия той може да живее до 300-500 години. От по-широко разпространените видове в умерения климат, включително и у нас, орехът има най-дълъг живот. Орехови дървета, получени от семе, изкарват до 150-200 години. Животът на присадените е по-кратък, но пък те раждат по-рано, при добри грижи може да имат орехи и 100 години.
Ябълката, присадена на семенна подложка и отглеждана добре, ще дава плод до 40-50 години. Присадените на слаби и умерено растящи подложки сортове плододават най-много 15-25 години, но пък започват да раждат на втората година.
Крушата е малко по-дълголетна от ябълката, но и при нея културните сортове, присадени на семенна подложка, плододават активно до към 40-50 години. Някои по-примитивни сортове могат да достигнат и до 100 години. Присадената върху дюлева подложка круша ражда до 25-30 години, но може да живее и по-продължително. Круши, които нямат добра съвместимост с дюлева подложка - Боскова масловка, Вилямова масловка, Жифардова масловка, Клапов любимец, а са присадени на дюля без междинник, загиват много по-рано.
Плододаващият период при дюлята е около 30-35 години, но при подходящи условия ще расте и повече. Приблизително такова е дълголетието и на сливите. Обикновено те трябва да се изкоренят след 30-40 години. Черешата е сравнително по-дълголетен овощен вид. В зависимост от подложката, условията и начина на отглеждане тя ще дава плод до 40-50 и повече години.
Вишната има по-кратък живот - 25-35 години. Храстовидните вишни почват по-рано да плододават и животът им е по-кратък в сравнение с дървовидните.
Прасковата е единственият дървесен овощен вид с най-кратък живот. Тя започва да плододава още на 2-ата година след засаждането и при подходящи условия и добри грижи ражда най-много до 15-16 години. Често обаче овошката загива още към 6-ата - 8-ата година след засаждането. Една от причините са неподходящи почвени условия. Присадените на прасковени подложки сортове и засадени на варовити или по-тежки почви изсъхват рано. Не се развиват добре и дръвчетата, засадени там, където скоро са изкоренени праскови.
Присадена на джанка и отглеждана в райони, където температурните амплитуди в края на зимата и началото на пролетта са по-малки, кайсията може да съществува до 60-80 години. Такива са районите близо до по-големите водни басейни - Дунавският и Черноморският. При резки температурни колебания кайсиевите дръвчета загиват рано от т. нар. апоплексия.
Ако преди година-две сте си засадили лози, през август трябва да изрежете росните корени. Разкрийте купчинките и лозичките до 2/3 от дължината им и с ножиците или с остро ножче изрежете всички корени,...
Освен приятен аромат в манджата, подправките се оказват и добри пазачи в градината. Така намалява необходимостта да се използват химически препарати за растителна защита. Достатъчно е да се засаждат с...
През юли плодовете на дръвчетата бързо наедряват и клоните, особено на късните ябълки и круши, започват да се свеждат под тежестта им. Практиката да се подпират, за да не се прекършат, е колкото стара...
Заливането на почвата е най-честата причина за гибелта на стайните растения. Най-добре е от всичко да не допускате това, но веднъж случи ли се, ще ви кажем как да се справите с това. Стъпка 1: Ако с...