Не е за учудване, че пеларгониумът е едно от любимите стайни растения по цял свят. Лесно се отглежда и размножава, има дълъг период на цъфтеж, а съцветията му са едри и с много багри. Обикновено тези растения се наричат цъфтящи гераниуми. Има и една много по-малка група, която се отглежда заради ароматните листа, а не заради дребните цветове – гераниуми с ароматни листа.
Най-популярният цъфтящ вид е П. зонале (мушкато). Цъфти почти през цялата година, ако го държите на слънчев перваз при температура най-малко 13°С. поддържайте почвата доста суха – преполиването е основният враг на пеларгониумите. П. доместикум е най-великолепният член на групата. За съжаление сезонът на цъфтеж при него е кратък и не се отглежда лесно. Трябва да презимува при температура 7-10°С. Стелещият се пеларгониум става все по-популярен. Ако го държите на слънчево място, през лятото и есента по дългите му крехки стъбла ще се появят съцветия на дълги дръжки.
Няколко основни правила важат за всички пеларгониуми. Пензирайте младите растения, за да се разклонят. Не пресаждайте, докато наистина не се наложи. Осигурете много свеж въздух и немного влага. Махайте прецъфтелите съцветия и подрязвайте в началото на пролетта (П. доместикум през есента).
Пеларгониуми с ароматни листа
Популярните имена на пеларгониумите с ароматни листа описват аромата на леко смачканите им листа. Има розови, цитрусови и ментови аромати. Листата могат да се използват за всички обичайни употреби на ароматните листа – изсушени за аромат, за ароматни възглавници и като кухненска подправка. Проверете дали растенията не са пръскани с пестицид наскоро и ги измийте преди употреба. Тук са посочени някои видове – П. капитатум (90 см, розови цветове), П. криспум (60 см, розови цветове), П. гравеоленс (90 см, розови цветове) и П. томентозум (60 см, бели цветове). Има и други аромати като П. фрагранс (мускатово орехче), П. Prince of Orange (портокал) и П. одоратисимум (ябълка). Дръжте растенията на хладно и доста сухо през зимата, а през пролетта подрязвайте стъблата.
Тайни на успеха
Температура: Умерено топло, хладно през нощта; минимална 7°С през зимата (10°С за стелещия се пеларгониум).
Светлина: Възможно най-много; пряката слънчева светлина е необходима.
Вода: Полейте обилно, след това оставете почвата леко да изсъхне; избягвайте преполиването; през зимата поливайте още по-рядко – почвата трябва да е съвсем леко влажна, когато растението не цъфти.
Влажност на въздуха: Не пулверизирайте листата.
Пресаждане: Ако е необходимо, през пролетта.
Размножаване: През лятото направете стъблени резници; не използвайте стимулатор за вкореняването и не покривайте резниците; засейте семена през пролетта.
Дойде времето за прибиране на реколтата от лешниците. Това може да стане ръчно или механизирано. В зависимост от сорта, фазата узряване настъпва по различно време. Общият признак за зрели плодове е ле...
Това е почти непознат начин на облагородяване сред любителите овощари. Най-популярен е начинът на калем под кора. Използва се през април, когато сокодвижението е започнало, но калемите са запазени на ...
Как точно се реже къпината е често задаван въпрос. Не може да се даде еднозначен отговор, защото издънките се режат по различен начин в зависимост от сорта и възприетия метод на оглеждане. Храсто...
Самодивската трева е сред любимите подправки на западноевропейците. Тя идва от Азия и се разпространява из цяла Европа, Северна Америка и Мала Азия. Младата надземна част на растението се използва за...