Кактуси – горски видове
^Cacti

В естествената си среда горските кактуси са прикрепени към дървета в горите и джунглите, затова не е странно, че се различават по форма и изисквания от покритите с бодли пустинни кактуси. Има едно изключение – апорокактус флагелиформис. Той расте по дърветата в родното си Мексико, но прилича на пустинен кактус и се гледа като такъв.
Типичният горски кактус има листовидни стъбла и е пълзящ, което го прави подходящ за висящи кошници. Някои кактуси като рипсалиса се отглеждат заради стъблата, но повечето имат прекрасни цветове. Най-красива е групата на епифилумите – цветовете им са ароматни и много големи.
За съжаление горските кактуси цъфтят трудно и трябва да се придържате строго към правилата, ако искате да са красиви всяка година. Когато почиват, трябва да са на хладно и сухо място, никога не ги местете, след като са се появили пъпките. Трябва да закалите стъблата им, като изнесете саксиите през лятото на открито.

Тайни на успеха

Температура: Идеалната е между 13 и 21°С; през периода на покой поддържайте 10-13°С.
Светлина: Изберете добре осветено място, но повечето разновидности не обичат пряката слънчева светлина; епифилумът обича прозоречен перваз с източно изложение.
Вода: Когато започнат да се оформят пъпките, започнете да поливате по-често; когато се появят цветовете и по време на растежа третирайте като обикновено стайно растение – поливайте обилно, когато почвате започне да засъхва; ако водата ви е много твърда, използвайте дъждовна.
Влажност на въздуха: Пулверизирайте често листоподобните листа.
Пресаждане: Всяка година малко след края на цъфтежа; епифилумът е изключение – ако саксията му е малка, ще цъфти по-добре; не го пресаждайте всяка година.
Размножаване: Резниците на повечето разновидности се вкореняват лесно; вземете стъблени резници през лятото, като използвате стъблено връхче или стъблен сегмент, оставете резниците да се изсушат няколко дни, преди да ги заложите в почвена смеска на торфена основа.