Куфеята принадлежи към голям род, чиито представители са разпространени в умерените, тропическите и субтропическите райони на Централна и Южна Америка.
В декоративното цветарство се използва предимно огненочервената куфея (Cuphea ignea) по произход от Мексико. Тя е многогодишна, но у нас се отглежда обикновено като едногодишна поради лекотата, с която се размножава със семена. Растението е много издръжливо и с успех участва в украсата на балкони и градини. Разбира се, може да вирее и в стаите, окачено в кошница или на перваза.
Куфеята е силно разклонено растение, което на пръв поглед донякъде напомня обичките. На височина може да достигне 30-50 см.Изправените или косо разположени клонки увисват под плътен килим от меки тъмнозелени листа. Цветовете са единични, тръбести, огненочервени, с виолетово гърло и бели крайчета. Те силно напомнят полузагаснала цигара с пепел на края, откъдето идва и популярното име на цветето в много езици – цигарка.
Куфеята е светлолюбива, добре понася малки дози пряко слънчево огряване, но най-добре се развива на северно и източно изложение, където светлината е обилна, но разсеяна. Расте добре при умерена зимна температура около 15-18 градуса, но загива, ако топлината е под 8 градуса.
Полива се умерено през вегетационния период, когато почвената повърхност добре изсъхне, през зимата се внимава с водата. Към въздушната влага куфеята е невзискателна, не е нужно пулверизиране и къпане.
Тъй като растежът е бърз, за оформяне на короната е добре рано през пролетта да се подстриже, а през лятото върховете на клонките да се прищипват.
Пресаждането става при нужда през пролетта, но може да става и през 1-2 години.
Размножава се със семена и резници. Семената се засяват през март-април. Те леко се натискат в почвата, но не се засипват. Поникват за 10-15 дни.Резниците се вкореняват бързо през април-май.И в двата случая младите растения зацъфтяват още същия сезон. Засаждат се в добре дренирани съдове. Към почвата няма особени предпочитания, добре е да е съставена от равни части градинска пръст, листовка и пясък.
Под открито небе куфеята се изнася, когато времето трайно се затопли. Може да се засажда в лехите самостоятелно или да се комбинира с други видове, за да се оформят ефектни ансамбли. Вътрешното дворче ще грейне, ако поставим в него няколко сандъчета с “цигарки”. А кошниците, от които висят чаровните куфеи, ще създадат радостно настроение на балкона.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна, но разсеяна.
Вода: Полива се умерено.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: Няколко пъти през лятото.
Летният чесън, чиито луковици се съхраняват през зимата чак до пролетта, става готов за прибиране някъде през първата половина на юли. Вие не се ръководете от календарни срокове, защото може да се слу...
Киваното (Cucumis metuliferus) е близък роднина на краставиците и на пъпешите. Произхожда от семейство Тиквови. Този екзотичен плод идва далечна Африка, където се среща в диво състояние в пустинните и...
С повечето плодни дървета и храсти не е така. При малината се извършва веднага след прибирането на плодовете. Налагат я биологичните особености на малината. Изключение правят ремонтантните (два пъти ...
Едно от най-важните неща за американската боровинка през летните месеци е да мулчирате околостъблената чашка с почистен угнил боров тор (от борови иглички), дебелината на покривния пласт да е десетина...