Куфеята принадлежи към голям род, чиито представители са разпространени в умерените, тропическите и субтропическите райони на Централна и Южна Америка.
В декоративното цветарство се използва предимно огненочервената куфея (Cuphea ignea) по произход от Мексико. Тя е многогодишна, но у нас се отглежда обикновено като едногодишна поради лекотата, с която се размножава със семена. Растението е много издръжливо и с успех участва в украсата на балкони и градини. Разбира се, може да вирее и в стаите, окачено в кошница или на перваза.
Куфеята е силно разклонено растение, което на пръв поглед донякъде напомня обичките. На височина може да достигне 30-50 см.Изправените или косо разположени клонки увисват под плътен килим от меки тъмнозелени листа. Цветовете са единични, тръбести, огненочервени, с виолетово гърло и бели крайчета. Те силно напомнят полузагаснала цигара с пепел на края, откъдето идва и популярното име на цветето в много езици – цигарка.
Куфеята е светлолюбива, добре понася малки дози пряко слънчево огряване, но най-добре се развива на северно и източно изложение, където светлината е обилна, но разсеяна. Расте добре при умерена зимна температура около 15-18 градуса, но загива, ако топлината е под 8 градуса.
Полива се умерено през вегетационния период, когато почвената повърхност добре изсъхне, през зимата се внимава с водата. Към въздушната влага куфеята е невзискателна, не е нужно пулверизиране и къпане.
Тъй като растежът е бърз, за оформяне на короната е добре рано през пролетта да се подстриже, а през лятото върховете на клонките да се прищипват.
Пресаждането става при нужда през пролетта, но може да става и през 1-2 години.
Размножава се със семена и резници. Семената се засяват през март-април. Те леко се натискат в почвата, но не се засипват. Поникват за 10-15 дни.Резниците се вкореняват бързо през април-май.И в двата случая младите растения зацъфтяват още същия сезон. Засаждат се в добре дренирани съдове. Към почвата няма особени предпочитания, добре е да е съставена от равни части градинска пръст, листовка и пясък.
Под открито небе куфеята се изнася, когато времето трайно се затопли. Може да се засажда в лехите самостоятелно или да се комбинира с други видове, за да се оформят ефектни ансамбли. Вътрешното дворче ще грейне, ако поставим в него няколко сандъчета с “цигарки”. А кошниците, от които висят чаровните куфеи, ще създадат радостно настроение на балкона.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна, но разсеяна.
Вода: Полива се умерено.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: Няколко пъти през лятото.
Ранните домати от високостъблените сортове, отглеждани на открито, нормално още в първата десетдневка на юни развиват четвъртото, петото и шестото съцветие или китка, както често му казва народът. В т...
Заради омайната му красота, обвеяна с много скромност, ахименесът (Achimenes) е наречен още “вълшебно цвете”. Стъблата му са много нежни, лесно полягат и достигат до 30 см дължина. Елиптичните листенц...
Родът Циния носи името на професора по ботаника G. Zinn (1927- 1959). Видовите от този род произхождат от Северна и Южна Америка. В Европа са пренесени в средата на 18 век. Като декоративно растение...
С това нежно име и още с „Венерина пантофка” по цял свят наричат растението калцеолария хибрида. Повод за това дава особеното устройство на цветовете. Те са сложни, съставени от две устни: долна - го...