Изящната дребна торения от семейство Живеничеви (Scrophulariaceae) с височина между 10 и 25 см произхожда от горите на Виетнам. Бухналите туфички с гъсто разположени бледозелени назъбени листа се обсипват с цвят още през пролетта и цъфтят изобилно до първите леки студове, а ако навреме се приберат на топло и за тях се полагат по-специални грижи, цъфтежът ще се удължи с още месец-два.
Цветчетата са с твърде своеобразна форма и окраска и напомнят миниатюрни личица, надничащи сред гъсталака от листа. При изходната форма венчето е нежно лилаво, с жълто петно на долната устна, но са селекционирани сортове със синя, лилава, жълта, розова и дори пурпурна окраска.
Торенията обича ярката светлина, но при силно слънчево напичане листата се сбръчкват и опадат. Най-добре е да се разположи на място с разсеяно огряване, топло и защитено от въздушни течения.
Почвата, в която цветето ще расте успешно, трябва да е лека и плодородна. Саксията трябва да е добре дренирана.
Полива се обилно след просъхване на повърхностния почвен слой. Впрочем, торенията не търпи жажда и си “казва” с повяхване на листата. Не бива да се допуска и прекалено мокра почва, листата веднага ще клюмнат. Харесва умерените температури – 16-20 градуса. При по-ниски стойности листата се оцветяват червеникаво по краищата. Полезно е веднъж седмично възрастните растения да се подхранват с калиеви торове. Възприема добре и пулверизирането, въпреки че не е зависима от въздушната влажност.
Стъблата на торенията нарастват бързо и затова е необходимо крайчетата им да се прищипват редовно, за да се предизвика разклоняване. Така и обилието от цветове нараства.
Торениите са превъзходни цветя за ампелно отглеждане. Поставени във висящ съд, те разкриват цялото си великолепие. Също така могат да се пуснат по опора, около която ще се образува пищно храстче.
Въпреки че може да се запази за следващото лято, обикновено през есента позагубилото красотата си растение се изскубва. През пролетта се засяват семената, от които лесно и безпроблемно ще израстат нови силни растения. Въпреки че в специалната литература не се споменава за вегетативно размножение, мнозина успяват да вкоренят чепки от торения във вода. Засадени, младите растения зацъфтяват съвсем скоро.
Тайните на успеха
Светлина: Обича силното осветяване, но страда от припека.
Вода: Почвата трябва да е винаги влажна, но не мокра.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: Веднъж седмично с калиеви торове.
Засетият през април градински фасул още в началото на май достига онзи момент от развитието си, в който трябва да се окопае. Това първото окопаване. В южните райони и при по-топла пролет този момент н...
Обикновената съсънка (Anemone pulsatilla) е позната и под народното название котенце. У нас е широко разпространена из пасища и сухи ливади. Това са многогодишни растения. Стъблото е слабо разклонено,...
Ако има сигурен метод за реално унищожаване на всички видове вредни насекоми, тяхните яйца и ларви, натрупани през дългогодишното използуване на вашата градина, това е соларизацията. Този евтин начин,...
Основният начин за размножаване на палмите е чрез семена. При отделните видове срокът за поникване е изключително разнообразен. За едни може да е 14 дни, а за други - до 4 години. В периода от 1 до 5-...
Цитизус