Калцеоларията, наричана пантофче, произхожда от Южна и Централна Америка. Родът й е голям – представен е от около 200 вида тревисти, полухрастовидни и храстовидни растения. Като саксийно цвете се отглежда хибридната калцеолария. В много страни са създадени градински сортове, които издържат на студ. У нас, за съжаление, те все още не се предлагат.
На височина пантофчето достига до 50 см. Листата се едри и покрити с власинки, а многобройните цветове с диаметър 3-4 см имат много своеобразна форма. Окраската им е многообразна – червена, жълта, оранжева или бяла с тъмни петънца.
Въпреки че е едно от любимите цъфтящи растения, калцеоларията е сред трудните за отглеждане в домашни условия. Основното затруднение възниква заради изискването й температурата в помещението да се движи в границите 6-10 градуса през зимата и не повече от 15 градуса по време на цъфтежа. Нуждае се от много светлина, но не и от пряко слънчево огряване. Най-подходящи за нея са северните первази и балкони. Обича влагата – както въздушната, така и почвената, но и много лесно загнива при пръскане, когато времето е облачно и влажно. Също така не бива да се застоява вода в подложката на саксията. Обикновено калцеоларията се отглежда само една година и през късната есен се изхвърля. Ако обаче вашето растение е здраво, може да се опитате да го запазите и за следващата година. За целта след прецъфтяването трябва да го изрежете ниско и да го поставите на прохладно и тъмно място за 1,5-2 месеца. Полива се рядко, колкото да не пресъхне съвсем почвата. Когато се появят връхчетата на новите стъбла, растението се пренася на светло и също така прохладно място. Започва редовно внимателно поливане и подхранване през 2 седмици с минерални торове за цъфтящи растения. За съжаление въпреки усилията калцеоларията няма да бъде така хубава, както е била предишната година. Затова пък размножаването със семена е лесно. Новите растения зацъфтявата обикновено 8-10 месеца след засяването. Ако засеем семената през юли-август, младите калцеоларии ще цъфнат на следващата пролет.
Почвената смес за засяването е от равни части торф и листовка. Семената сеа дребни и не се засипват, а само се натискат във влажния субстрат. Държат се на светло, но без слънце. Поникват след 2 седмици.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна, но не пряка.
Вода: Полива се редовно, но внимателно.
Влажност на въздуха: Висока.
Подхранване: Редовно с минелални торове за цъфтящи растения.
От средата на май започва разсаждането на средно ранния патладжан. Кореновата система на патладжана е особено чувствителна към топлинния, водния и хранителния режим на почвата, затова се избират запаз...
През последните години времето ни поднася такива изненади, че не винаги можем да ви препоръчаме кога е най-точният момент за изнасянето на саксийните растения на свеж въздух. Трябва да имате предвид с...
Розетата заемат междинно място между белите и червените вина. Те са малко по-груби от белите, но по-слабо тръпчиви от червените. Имат впечатляващ розов цвят с лек жълтеникав оттенък. За пръв път роз...
Правилно съхраняваните бъчви, използвани миналата година за направа на вино, сега могат да влезат веднага в употреба след закисване и опушване със сяра. Допуснали ли сте да се появи плесен, подготовка...
Едрайантус