Калцеоларията, наричана пантофче, произхожда от Южна и Централна Америка. Родът й е голям – представен е от около 200 вида тревисти, полухрастовидни и храстовидни растения. Като саксийно цвете се отглежда хибридната калцеолария. В много страни са създадени градински сортове, които издържат на студ. У нас, за съжаление, те все още не се предлагат.
На височина пантофчето достига до 50 см. Листата се едри и покрити с власинки, а многобройните цветове с диаметър 3-4 см имат много своеобразна форма. Окраската им е многообразна – червена, жълта, оранжева или бяла с тъмни петънца.
Въпреки че е едно от любимите цъфтящи растения, калцеоларията е сред трудните за отглеждане в домашни условия. Основното затруднение възниква заради изискването й температурата в помещението да се движи в границите 6-10 градуса през зимата и не повече от 15 градуса по време на цъфтежа. Нуждае се от много светлина, но не и от пряко слънчево огряване. Най-подходящи за нея са северните первази и балкони. Обича влагата – както въздушната, така и почвената, но и много лесно загнива при пръскане, когато времето е облачно и влажно. Също така не бива да се застоява вода в подложката на саксията. Обикновено калцеоларията се отглежда само една година и през късната есен се изхвърля. Ако обаче вашето растение е здраво, може да се опитате да го запазите и за следващата година. За целта след прецъфтяването трябва да го изрежете ниско и да го поставите на прохладно и тъмно място за 1,5-2 месеца. Полива се рядко, колкото да не пресъхне съвсем почвата. Когато се появят връхчетата на новите стъбла, растението се пренася на светло и също така прохладно място. Започва редовно внимателно поливане и подхранване през 2 седмици с минерални торове за цъфтящи растения. За съжаление въпреки усилията калцеоларията няма да бъде така хубава, както е била предишната година. Затова пък размножаването със семена е лесно. Новите растения зацъфтявата обикновено 8-10 месеца след засяването. Ако засеем семената през юли-август, младите калцеоларии ще цъфнат на следващата пролет.
Почвената смес за засяването е от равни части торф и листовка. Семената сеа дребни и не се засипват, а само се натискат във влажния субстрат. Държат се на светло, но без слънце. Поникват след 2 седмици.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна, но не пряка.
Вода: Полива се редовно, но внимателно.
Влажност на въздуха: Висока.
Подхранване: Редовно с минелални торове за цъфтящи растения.
По природа розмаринът е слабо устойчив. Най-ниската температура, на която устоява без повреди, е минус 5°С. Има данни обаче, че закалени растения, могат да понесат и до -20°С. Мои растения зимуваха ус...
Съгласно науката бялото вино е готово за бутилиране след около шест месеца, съхранявано в дъбови бъчви. Така то съзрява по-бързо от червеното вино, за което е необходимо най-малко 18-20 месеца. Бути...
Това прекрасно планинско растение вирее в диво състояние в австрийските Алпи и в Швейцария, където народа го нарича Коледна или Христова роза. В нашите градини то принадлежи към най-добрите растения ц...
Столбурът е една от най-опасните болести по доматите, пипера, патладжана и картофа. Преносител е цикадката Hyalesthes obsoletus, чиято най-голяма плътност е през юли. Храни се с културни и диви растен...
Шизантус (бедняшка орхидея)