Странно звучащото име на пахистахиса означава на гръцки “дебел клас” и насочва към основното качество на цветето – формата на съцветието. Всеки от едрите наситеножълти “класове”, покрит със снежнобели извити цветчета, може да радва стопаните си поне 10-12 дни. А на добре отгледаното храстче такива съцветия се появяват едновременно по 10 – 20! Общо цъфтежът може да продължи от март до ноември, като срещу това растението изисква минимални грижи.
Родина на пахистахиса са долините на Перу, в които цари вечно лято. Поради това в дома трябва да му се осигури умерено светло място с целогодишна температура около 20 градуса. През лятото трябва да се пази от прегаряне под преките слънчеви лъчи, а през зимата, особено при мокра почва, понижението на температурата под 15 градуса може да го погуби.
Пахистахисът изисква умерена влажност на почвата. Важно е също водата за поливане да е по-скоро топла. През зимата в зависимост от топлинните условия в жилището поливането може силно да се ограничи, за да не загният корените. При преполиване или напротив – при недостиг на влага листата може да окапят.
Почвата, в която ще вирее добре, трябва да е плодородна, а саксията – по-голяма. Добра почвена смес е от 2 части много богат компост или парникова пръст и по 1 част торф и едър речен пясък. Дренажният отвор трябва да е защитен от запушване. В периода на активен растеж и цъфтеж не е излишно и подхранване 1-2 пъти месечно.
Пахистахисът израства като невисоко, компактно храстче. Листата му са яйцевидни, до 10 см дълги. Те са с наситен зелен цвят и ясно изпъкващи жилки, които сякаш им придават плътност, макар всъщност да са тънки и крехки. За да се разклони добре, трябва краищата на клонките да се прищипват. Добре е това да става есен след прецъфтяването. През пролетта от връхчето на всяка новообразувана клонка ще се появи пищен жълт “клас” с фин аромат на океански бриз.
Пресаждането трябва да става поне на 2 години, в зависимост от нарастването на растението. Трябва внимателно да се отстраняват отмрелите корени, но само периферните. Централният корен е по-добре да не се отделя от земната маса. Пресаждането всъщност е по-скоро прехвърляне в по-голям съд.
Размножаването става чрез резници. Най-добре се вкореняват през лятото при висока температура. Те се отрязват по време на цъфтежа с дължина 10-15см (заедно с цвета) и се поставят в съд с вода. Първите коренчета се появяват, когато цветът започне да увяхва.
Тайните на успеха
Светлина: Обича светлината, но не и прякото обедно слънце.
Вода: Нужно е умерено и редовно поливане.
Влажност на въздуха: Пулверизирането в топлите дни се отразява добре.
Подхранване: По време на цъфтежа 1-2 пъти месечно.
Нертерата, известна у нас с името „коралов мъх”, произхожда от Централна и Южна Америка. Родът съдържа 8 вида, от които се култивират два - нертера депреса и нертера гренадензис. Името на цветето на г...
По принцип късната есен е подходящото време да се почистят дърветата и да се варосат стволовете. Но ако тогава не сте намерили време за това, може да го направите и сега – през февруари. Разбира се, п...
От плодовите вина най-разпространено е ябълковото вино. В по-големи количества то се произвежда в северните райони на Европа и по-специално в северната част на Германия, Полша, Естония и др., където е...
При размножаването на лупина чрез резници новите растения запазват характерните белези на майчиното растение. Тези характеристики невинаги се запазват при размножаването чрез семена. Как става? С...
Делфиниум (ралица)