Астилбето вирее само в богата с хумус почва, задържаща влагата, от която растението постоянно има нужда. Влаголюбиво, подходящо за разполагане близо до водна площ, в торфени бордюри или открити места с дървета. Листата са дълбоко нарязани, напролет често са медно обагрени. Цветовете са дребни, но многобройни. От юни до август се появяват големи перести кичури в бяло, бледомораво, розово или червено - подходящи за украса през есента. Ще откриете голямо разнообразие от видове в каталозите или големите градински центрове. На височина почти всички са подходящи за средата на бордюра, но има и джуджета.
Сортове: От А. хинензис са произлезли два интересни вида, които понасят сушата по-добре от останалите астилбета. Това са Pumila (височина 30 см, разпростира се на 45 см, розов) и Superba (височина 90 см, разпростира се на 60 см, бледоморав). Почти всички познати астилбета са хибриди, а не сортове. Някои от известните „родители" са А. арендзии, А. японика, А. хинензис и А. симплицифолия. Високи астилбета (90 см) са A. Bressingham Beauty (розово), A. Fire (червено), A. Snowdrift (бяло), A. Weisse Gloria (бяло), A. Hyacinth и A. Amethyst (лилаворозови). Най-популярното средно по височина астилбе (60 см) е хибридът A. Fanal (тъмночервен). Със същата височина са A. Deutschland (бял), A. Irrlicht (бял) и A. Federsee (розов). Не всички кичури с цветове са изправени. A. Ostrich Plume (90 см, розов) има дъговидно извити съцветия. Хибридите джуджета са 30 см или по-ниски - например A. Sprite (розов), A. Willie Buchanan (кремавобял), A. Bronze Elegance (розов) и A. Perkeo (тъмнорозов).
Място и почва: Почвата трябва да е влажна и богата с хумус. Вирее най-добре на лека сянка.
Размножаване: Разделяйте туфите на всеки няколко години наесен или напролет.
Класическите видове хлорофитуми образуват дълги филизи - ластуни, на които се появяват първо цветове, а след това миниатюрни детки с коренчета. За размножаване е достатъчно да посадите две такива детк...
Ниските или високите температури под или над определени граници водят към повреждане на отделните органи на лозата. По-голяма опасност представляват ниските температури. Издръжливостта на пъпките, пръ...
Издребняването на пипера е признак на вертицилийното увяхване. Тази болест започва да се проявява около началото на цъфтежа. В по-ранните фази на заразяване се изразява в слаб растеж, къси междувъзлия...
Хемантусите (Наеmanthus) от семейство Амарилисови са голям род - повече от 50 вида тревисти луковични растения. Срещат се в природата на Южна Африка. Името им на гръцки означава кървавочервено цвете и...