Най-популярните цъфтящи дървета са прунусът и малусът. Те освежават градините ни през април и май с бели и розови цветове. Сортовете на прунуса се срещат най-често, но малусът има предимства. Видовете с червени цветове виреят в тежки почви. Плодовете им са подходящи за правене на мармалад и вино. Обогатете почвата с торф или добре изгнил компост преди засаждане, осигурете подпорки и пръскайте срещу вредители и болести, когато е необходимо.
Сортове: М. John Downie е любимият сорт - бели цветове и големи конусовидни плодове, оранжево-алени и чудесни за мармалад. М. Montreal Beauty е с още по-едри плодове, но най-ефектен е М. Golden Hornet - малко дърво с бели цветове, последвани от яркожълти плодове. Някои видове се отглеждат заради красотата на формата им, а не заради плодовете - М. fioribunda е с дълги извиващи се клони; през април червените пъпки се превръщат в бледорозови цветове. Популярният колоновиден сорт е М. Van Eseltine. Пурпурнолистните малуси са отделна група с червени цветове, медни листа и червени плодове. Популярни сортове са М. Eleyi, М. purpurea и М. Lemoinei - може би най-добрият избор е М. Profusion.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете изпочупените и раздърпаните клони.
Размножаване: Известните сортове се присаждат на специално избрани подложки с цел създаването на декоративни форми. Купувайте от реномиран снабдител.
Ако все още не сте засадили декоративното зеле, можете да го направите до средата на октомври, стига да имате разсад. Декоративното зеле представлява двугодишно тревисто, най-често високо до 60 см рас...
Барбадоската череша (Malpighia punicifolia, Malpighia glabra) е известна още и под името ацерола. Тя произхожда от Централна и Южна Америка. Представлява гъст вечнозелен храст или малко дърво с височи...
Топлото и сухо време през летните месеци е добре дошло за развитието на акарите. След падналите валежи растенията имат голям и свеж прираст, но при високите температури и ниска влажност през тези месе...
Вкоренените лозички се изваждат от вкоренилището в късна есен и до настъпването на студовете не остава много време да бъдат засадени на новото им място. Затова обикновено се налага повечето от тях да ...