Най-популярните цъфтящи дървета са прунусът и малусът. Те освежават градините ни през април и май с бели и розови цветове. Сортовете на прунуса се срещат най-често, но малусът има предимства. Видовете с червени цветове виреят в тежки почви. Плодовете им са подходящи за правене на мармалад и вино. Обогатете почвата с торф или добре изгнил компост преди засаждане, осигурете подпорки и пръскайте срещу вредители и болести, когато е необходимо.
Сортове: М. John Downie е любимият сорт - бели цветове и големи конусовидни плодове, оранжево-алени и чудесни за мармалад. М. Montreal Beauty е с още по-едри плодове, но най-ефектен е М. Golden Hornet - малко дърво с бели цветове, последвани от яркожълти плодове. Някои видове се отглеждат заради красотата на формата им, а не заради плодовете - М. fioribunda е с дълги извиващи се клони; през април червените пъпки се превръщат в бледорозови цветове. Популярният колоновиден сорт е М. Van Eseltine. Пурпурнолистните малуси са отделна група с червени цветове, медни листа и червени плодове. Популярни сортове са М. Eleyi, М. purpurea и М. Lemoinei - може би най-добрият избор е М. Profusion.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете изпочупените и раздърпаните клони.
Размножаване: Известните сортове се присаждат на специално избрани подложки с цел създаването на декоративни форми. Купувайте от реномиран снабдител.
Зебрината (Zebrina) е родена в Мексико и Централна Америка. Расте във влажните гори и на скалистите брегове на реките, във влажните сенчести места. Това е едно от най-обичаните стайни цветя. Висящата ...
Мушмулата е последният плод, който се прибира от овощната градина. Беритбената зрялост трудно се установява по външни признаци. Един от показателите е отделянето на плода от клонката. Мушмулата, както...
Ирезинето е многогодишно тревисто растение, произхождащо от Южна Америка. Има нежни разклоняващи се стъбла и овални листа с пресечен връх, които са обагрени в червено. Сади се в градините именно зарад...
Вкоренените лозички се изваждат от вкоренилището в късна есен и до настъпването на студовете не остава много време да бъдат засадени на новото им място. Затова обикновено се налага повечето от тях да ...