Брезата с право е едно от любимите дървета. Грациозният й растеж се подчертава от ефектната кора, която обикновено (но невинаги) е бяла. Жълтеникавите мъжки и зеленикавите женски реси се появяват напролет - листата са сърцевидни и с назъбени краища. Всички брези са много издръжливи и виреят в най-различни почви, но трябва да помните, че са плиткокоренни. Не ги садете плитко и при продължително засушаване ги поливайте.
Сортове: Плачещата бреза (В. pendula) е известна на всички - висока (до 10 м), с провиснали клонки и бяла белеща се кора. Интересни сортаве са Youngii (по-компактна, клонките й докосват земята), Tristis (висока и тясна, с увиснали клонки), Purpurea (пурпурни листа и клонки), Fastigiata (колоновидна, идеална за малки градини) и шведският сорт Dalecarlica (дълбоко нарязани перести листа). В. albosinensis septentrionalis е с червено-оранжева лющеща се кора, а кората на В. ermanii е червено-кафява.
Място и почва: Всякаква почва; на слънце или полусянка.
Подкастряне: Отрежете мъртвите клони напролет.
Размножаване: Засейте семена в сандъче на открито през пролетта.
Дълбоката есенна оран е основният широко прилаган начин за обработка на почвата в лозята. Чрез нея едновременно се извършва обръщане, размесване и разрохкване на орния пласт. На повърхността се изважд...
Кореново гниене по ягодата се среща навсякъде в страната. Болестта обикновено се проявява през втората година след засаждането или по-късно. Растенията изостават в развитието си. Листата им са по-дреб...
Голяма част от любителите градинари не разполагат с достатъчно площ в зеленчуковата си градина и затова често питат какво да направят, за да може по-дълго време да имат пресни домати за салата. Дей...
Седумът, който произхожда от Китай и Япония, е познат у нас с името Дебела Мара. Месестите му стъбла достигат 55-60 см височина. Разклоняват се и оформят пищна туфа. По цялата им дължина срещуположно ...
Аралия (японска ангелика)