Птерис
^Pteris

Папратите са едни от най-древните висши растения, разпространени по цялото земно кълбо. Многократно се е променял климатът, едни растения са измирали, появявали са се други, а папратите са успели да се приспособят и са достигнали до наши дни, като поразяват с многобразието си. Въпреки че никога не цъфтят, много от тях са любими стайни цветя, които се отглеждат лесно и безпроблемно, стига да знаем откъде произхождат.
Изисканата папрат Pteris cretica (критски птерис) принадлежи към голямото семейство Птерисови, разпространени из Средиземноморието и Югоизточна Азия. Името й идва от гръцката дума птерон, която означава крило и прави алюзия с формата на листата. Това е тревисто вечнозелено многогодишно растение с пълзящо коренище. Листата са кожести, продълговати, до 55 см дълги, растящи на дълги голи дръжки, на цвят са маслиненозелени. Състоят се от сегменти, първите от които са ланцетовидни и остро назъбени, а вторите – целокрайни, по-тесни, по краищата им са разположени кафявите спори.
Птерисите успешно се приспособяват към сухия въздух на жилищата, макар че обичат високата въздушна влажност. Добре растат в тъмните кътчета на дома, но могат да бъдат отглеждани и на светло, стига да не ги огрява директно слънцето. През зимата минималната температура, на която издържат, е 10-13 градуса, а през лятото, ако градусите прехвърлят 21, изисква допълнително въздушно овлажняване. Най-важното условие, за да вирее добре папратта, е не пресъхва кореновата система нито лете, нито зиме. Най-добре е да се полива с мека престояла вода, ако е варовита, леко се подкиселява. През лятото се полива всеки ден обилно, а през зимата 2-3 пъти седмично, по-икономично.
Както повечето папрати, и птерисите се размножават чрез засяване на спорите и чрез разделяне на майчиното растение. Нерядко се случва да се самозасеят, получените малки растенийца се развиват добре, ако се пресадят в самостоятелни съдове и се поливат правилно – не се оставят никога да пресъхне почвата им.
Най-подходяща почва за птерисите е листовката, смесена с торф. Растенията се пресаждат всяка пролет. Засъхналите, счупени и покафенели листа се изрязват възможно най-ниско. Ако засъхне цялото растение, изрежете го до корен и натопете саксията за цял ден в кофа с вода. След това редовно го поливайте. Скоро ще се появят новите листа.

Тайните на успеха

Светлина: Харесва сянката, но добре расте и на разсеяна светлина.
Вода: Не бива да се допуска пресъхване на почвата.
Влажност на въздуха: Справя се със стайните условия.
Подхранване: Не е задължително.