Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Тя се отличава с превъзходни вкусови качества и много любители вече правят опити с променлив успех да я отглеждат. Неблагополучията се дължат предимно на неправилно подбрани срокове за сеитба и прила...
В зависимост от вида, сорта и физиологичното състояние растенията понасят различно студа. Ледените кристали, които се образуват в клетките, понякога причиняват напълно измръзване. Но друг път не са то...
Ако искате да си отгледате ранно зеле, трябва да засеете семената в края на януари - началото на февруари в полутопъл парник. Дебелината на загретия тор е около 30 см, 3-4 г семена са необходими за ед...
Лещата е една от най-старите традиционни храни в бита на българина. Тя е студоустойчива и може да се отгледа като предзимна култура. Като бобово растение тя обогатява почвата с азот и се явява добър п...
Полисциас