Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Въпреки че повечето растения могат да се саомооплождат, при бадема това не е така. За получаването на плодове на дървото то се нуждае от кръстосано оплождане. Което и да е отделно растение, от който и...
Добра хранителна среда за разсад се приготвя от равни части почва, прегорял оборски тор и чист речен, не много ситен пясък. Най-общо съотношението почва-тор-пясък е 1:1:1. Имат се предвид обемни части...
Засетият през април градински фасул още в началото на май достига онзи момент от развитието си, в който трябва да се окопае. Това първото окопаване. В южните райони и при по-топла пролет този момент н...
Краставицата е топлолюбиво растение, затова семената започнат да поникват при 12°С, а най-добре е да им осигурите 25-30°С. Има много изисквания към водата в почвата. При ниска почвена и въздушна влажн...