Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Антиринумът иди известното у нас кученце (Antirhinum) е многогодишно растение, което се култивира и като едногодишно. Родината му е Северна Америка и Южна Европа. Височината на растението е от 15 до 1...
Краставицата е топлолюбиво растение и семената започват да поникват при температура 15-20 градуса. Затова сеитбата може да се извърши, когато температурата на почвата на дълбочина 15 см, трайно се е п...
Тази болест дължи популярното си има не това, че младите растения полягат и изглеждат като посечени. То си е и така – там, където те се поддават над почвата ясно се вижда, че са загнили. Поради висока...
Ако до 20 септември засеете семена от репички, ще имате стандартни кореноплоди към края на октомври. Решите ли да отгледате късни репички, изберете площи с рохкава, чиста от плевели почва. Добре е д...
Десфонтаинея