Това е сравнително нова култура за нашата страна. Отглежда се много ограничено като единични растения в любителските градини.
В плодовете на аронията има до 18% сухо вещество. Освен захари, киселини, минерални соли и др., те съдържат голямо количество витамини, дъбилни вещества, пектин и са едни от най-богатите на витамин Р плодове. Те предпазват и лекуват атеросклероза, кръвно налягане и някои нервни заболявания. Използват се за приготвяне на лечебни препарати, а също и за преработка в комбинация с други плодове, като придават на продуктите рубиненочервен цвят.
Аронията представлява храст с височина до 3 метра. Корените й са разположени на дълбочина до 30 сантиметра. Цветовете са бели, лъскави, с голяма чашка на върха. Плодовете зреят към средата на август. В едно съцветие плодовете не узряват едновременно, но и не опадат. Плододаването е редовно обилно, като от един храст могат да се получат от 8 до 15 кг плодове. Растението се отглежда на едно място до 10-15 години.
Аронията е влаголюбива, студоустойчива и светлолюбива култура. Към почвените условия не е много взискателна. Размножава се както със семена, така и чрез коренови издънки. Развива се най-добре в по-влажни и хладни райони. Засажда се на разстояния 2 м в реда и 3-3,5 м между редовете.
Обработката, торенето и напояването са както при касиса.
Резитбата е по-умерена, за да не се образуват много коренови издънки. Ежегодно се оставят по 4-5 нови издънки, а останалите се премахват. Премахват се и старите стъбла, като на един храст се поддържат по 25-30 стъбла с различна възраст. Резитбата трябва да се извършва ниско до почвата.
Често ни питате на какви места да засаждате череши. Студените и твърде тежки глинести почви с често преовлажняване, засолените, плитките с плътна глинеста или камениста подпочва не са подходящи за цел...
Аглаонемата (Aglaonema) е род вечнозелени треви и полухрасти от семейство Змиярникови. Аглаонемата е роднина на дифенбахията и затова много прилича на нея, като се отличава само по по-тънките си листа...
Големият интерес към марантата дължи на впечатляващите декоративни качества на листата й - едри, елипсовидноовални, бледо- или тъмнозелени, покрити с кадифено меки различно оцветени ивици, те привлич...
Зеленчуковият разсад изисква много плодородна почва и затова за отглеждането му се приготвят специални смески и субстрати. Най-популярната торово-почвена смес съдържа 3 части оборски тор и една част ч...