Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Белокрилката напада главно цветята с мъхести листа - хризантема, гербера, мушкато, иглика, обичка, цинерария и др., отглеждани на открито, в оранжерии и жилищни помещения. Разпространена повсеместно, ...
Листоминиращите молци са разпространени в цялата страна. През някои години те се намножават масово и причиняват големи щети на овощните видове, особено на ябълката. Те са дребни пеперуди (5-7 - 10 мм ...
Седумът е известен у нас под името „Дебела Мара”. Той произхожда от Китай и Япония, но сега е известен във всички континенти. Месестите му стъбла са групирани по няколко в туфа и може да достигнат до ...
Артишокът е предимно любителска зеленчукова култура за нашата страна, въпреки че би могъл да се чувства добре в градините ни. Отглеждан е и много ценен още от древните народи на Египет и Рим, а по-къс...