Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Разбира се първо трябва да си произведете разсад. Семената се засяват през януари в саксийки с диаметър 10-12 см. Във всяка се поставят по 2-3 семена. По време на поникването температурата да е 23-26 ...
Празът е една от най-старите зеленчукови култури. Произхожда от средиземноморските райони и Западна Азия. Отглежда се и се консумира в почти всички европейски страни както в прясно състояние, така и п...
Културата е много взискателна към плодородието на почвата, не понася повишена киселинност и близки подпочвени води. Аспержите растат добре на рохки песъкливи почви, богати на хранителни вещества. Те с...
Създаването и поддържането на мек тревен килим около дома е радост и грижа. Нерядко кадифената гладкост на моравата посърва и тогава са нужни незабавни мерки за спасяването й. Появата на мъх между т...