Лобода

Като свеж пролетен листен зеленчук градинската лобода е била широко използвана в миналото. Днес интерес към нея не липсва. Лошото е, че листата й бързо вехнат, не са издръжливи на транспорт. Това е причина да се отбягва от търговците на зеленчук. По градските пазари се продава от любители градинари. Но както в миналото, така и днес тя може да не липсва от трапезата на всички домакинства, които имат поне малка дворна градина. А листата на лободата може да се стерилизират и се запазват в отлично състояние замразени във фризер.
Градинската лобода (Atriplex hortense Alef) е едногодишно растение от семейство Лободови (Chenopodiaceae). В зависимост от цвета на листата се различават две форми – зелена лобода (forma viridis) и жълта лобода (forma luteus) . Има много видове лобода, но повечето са диворастящи или културни, но представляват интерес за декоративното градинарство като цветя.

Начин на отглеждане

Обикновено лободата се засява колкото е възможно по-рано напролет. За да се избегнат неприятностите от честите неблагоприятни метеорологични условия по това време, може да я засеете в късна есен. Че това е възможно, достатъчно доказателство е самозасялата се лобода из градините. Изпусне ли се есенното засяване, времето за следващия опит е колкото е възможно в по-ранна пролет.
Подготовката на мястото включва добрия му избор – южно изложение, дълбока, влагоемна и отцедлива почва. Тя се обработва през есента на дълбочина 25-30 см. С тази обработка може да се заровят по 2-3 кг на квадратен метър прегорял оборски тор или компост, на по-бедните песъчливи почви дори повече. На богато торените предшественици може и без него.
Семената се засяват в браздички на 30-35 см една от друга. Трябва да са дълбоки толкова, че да осигуряват 3-5 см дълбочина на сеитба. За 10 кв. метра са необходими около 15 г семена. Заравят се в браздичките, чрез заравняване на повърхността.
Когато растенията развият 3-4 листа, се прореждат в реда така, че между тях да има разстояние 10-12 см. Оттук нататък грижите се свеждат до окопаване и поливане, в случай че не вали. При засушаване бързо се развиват цветоносни стъбла вместо свежи листа. Нормално лободата цъфти през юли и август. До това време може да бъдат запазени някои растения за отбиране на семена. Другите, след като листата се оползотворят в кухнята или се подложат на съхранение, се изскубват, а мястото може да се използва за отглеждането на някой късен зеленчук.