Сем. Върбови – Salicaceae
Описание:
Дърво, високо до 25 м, с тъмносива напукана кора. Листата са с къси дръжки, последователни, заострени, ситно назъбени, в основата клиновидни, като от двете страни или само отдолу са със сребристи власинки. Цветовете са събрани в цилиндрични реси без околоцветник. Мъжките цветове са жълти, с 2 тичинки, женските цветове са зелени реси, по-къси и по-дебели. Плодът е кутийка, като семената са с хвърчилка. Цъфти м. март - май.
Разпространение:
Покрай реките, блатистите места до 1700 м н.в. из цяла България.
Употребявана част:
За медицински цели се употребява кората на младите клонки.
Бране и сушене:
Бере се при започване на сокодвижението през месеците април-май. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Билката да не се суши върху рамки с тел, защото почернява при съприкосновение с желязото. Изсушените кори са зеленикавокафяви от външната страна, а от вътрешната - жълтокафяви, със стипчивогорчив вкус, без миризма.
Действие и употреба:
Билката има противоревматично, противовъзпалително, противотемпературно и запичащо действие. Употребява се при подагра, главоболие, кръвоизливи, безсъние, диария, обилна менструация.
Външно: При кожни заболявания, за бани при потене на краката, за компреси на рани и циреи.
Забележка: Подобно действие имат и други видове върби.
Рецепта
1 суп. лъжица кора се вари 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Оман черен