Елшата е подходяща за бързорастяща преграда или жив плет в блатиста част от градината. Не обича варовити почви. Напролет от клоните провисват ефектни реси, последвани от плодчета - яйцевидни шишарки.
Сортове: Обикновената елша е A. glutinosa. Един от най-добрите сортове е златолистната A. glutinosa Aurea - листата са бледожълти, а височината рядко надвишава 3,6 м. Подобна по багра на листата и по височина е A. incana Aurea. Доста по-висока е италианската елша (A. cordata), която е най-известна с лъскавите си листа и големите си шишарки.
Място и почва: Влажна или мокра почва; на слънце или полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - отрежете мъртвите клони напролет.
Размножаване: Засадете резници на открито през есента.
По-дребните сортове (60-90 см) имат пъстри листа. Листата на А. вариегата са с кремави ивички.( Високите видове (240-300 см) са с обагрени стъбла – пурпурни при А. нитида и жълти при А. муриеле. Ару...
Калистемонът е родовото име на 34 вида храсти от семейство Myrtaceae. По-голямата част от видовете са ендемични за Австралия, четири вида са открити в Нова Каледония. Популярното му име е „четка за ...
Манетията е изящна лиана с меко, разклоняващо се стъбло. Произхожда от Южна Америка, където образува обсипани с ярки цветове гъсталаци. Като стайно растение се отглежда издутата манетия (M. inflata). ...
Бавнорастящ вечнозелен храст с необичайно народно име (“вчера, днес и утре”), свързано с променящите се багри на цвета при прецъфтяване – пурпурна – бледовиолетова – бяла. Сложете растението в стая, в...
Ерика