Елшата е подходяща за бързорастяща преграда или жив плет в блатиста част от градината. Не обича варовити почви. Напролет от клоните провисват ефектни реси, последвани от плодчета - яйцевидни шишарки.
Сортове: Обикновената елша е A. glutinosa. Един от най-добрите сортове е златолистната A. glutinosa Aurea - листата са бледожълти, а височината рядко надвишава 3,6 м. Подобна по багра на листата и по височина е A. incana Aurea. Доста по-висока е италианската елша (A. cordata), която е най-известна с лъскавите си листа и големите си шишарки.
Място и почва: Влажна или мокра почва; на слънце или полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - отрежете мъртвите клони напролет.
Размножаване: Засадете резници на открито през есента.
Познава се лесно. Изправените стъбла имат широки ръбове, а цветовете приличат на копчета - с външен пръстен от подобни на венчелистчета прицветници. В центъра е разположена ясно изразена розетка от др...
Растението не се радва на особена популярност - не е достатъчно ефектно. Съцветията приличат на цветовете на глухарчето, стъблата са изправени, а листата - копиевидни. Многогодишният крепис е подходящ...
Едно от трите или четирите основни растения за алпинеум. Килимите от сиви листа и бели цветове през март и април се виждат навсякъде между камъните и по стените. Обикновените видове се разпростират бъ...
Вечнозелените, или японските азалеи са ниски и разпростиращи се, цъфтят през май. Листопадните са по-високи, достигат над 1,8 м височина. Наесен листата им се обагрят в красиви нюанси. Сортове: Вечн...
Пеония (дървесен божур)