Елшата е подходяща за бързорастяща преграда или жив плет в блатиста част от градината. Не обича варовити почви. Напролет от клоните провисват ефектни реси, последвани от плодчета - яйцевидни шишарки.
Сортове: Обикновената елша е A. glutinosa. Един от най-добрите сортове е златолистната A. glutinosa Aurea - листата са бледожълти, а височината рядко надвишава 3,6 м. Подобна по багра на листата и по височина е A. incana Aurea. Доста по-висока е италианската елша (A. cordata), която е най-известна с лъскавите си листа и големите си шишарки.
Място и почва: Влажна или мокра почва; на слънце или полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - отрежете мъртвите клони напролет.
Размножаване: Засадете резници на открито през есента.
Обикновената мирта (М. communis) се отглежда в Европа от 400 години, но едва ли ще я намерите лесно. Проблемът е, че не е издръжлива. У нас се прибира в хладни помещения през зимата. Слад-кият аромат ...
Каменоломката от семейство Каменоломки (Saxifragaceae) е обичано стайно растение, въпреки че не грабва погледа веднага. Българското й име е буквален превод на ботаническото – “saxum” – скала, и “frang...
Странно е, че обикновеният шибой, който цъфти само месец-два, е толкова известен, а многогодишният му братовчед, който цъфти девет месеца в годината, се среща рядко. Има много видове и сортове, високи...
Като стайно растение се предлага само видът Г. ундатус. Компактно растение, което рядко надвишава 30 см. Стъблата не са разклонени, листата са тъмнозелени със сребристи ивици. През лятото геогенанту...
Целаструс