Елшата е подходяща за бързорастяща преграда или жив плет в блатиста част от градината. Не обича варовити почви. Напролет от клоните провисват ефектни реси, последвани от плодчета - яйцевидни шишарки.
Сортове: Обикновената елша е A. glutinosa. Един от най-добрите сортове е златолистната A. glutinosa Aurea - листата са бледожълти, а височината рядко надвишава 3,6 м. Подобна по багра на листата и по височина е A. incana Aurea. Доста по-висока е италианската елша (A. cordata), която е най-известна с лъскавите си листа и големите си шишарки.
Място и почва: Влажна или мокра почва; на слънце или полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - отрежете мъртвите клони напролет.
Размножаване: Засадете резници на открито през есента.
Когато не цъфти, този храст изглежда доста необичайно. Високите бамбукоподобни стъбла са с восъчно покритие. Не издържат на силните студове, но напролет от основата лесно израстват нови. След дребните...
Хипоциртата произхожда от тропическите лесове на Коста Рика и Бразилия. Расте по клоните на дърветата, откъдето дългите й до 30-40 см гъвкави стъбла, плътно покрити с тъмнозелени листа, се спускат кат...
Центрантусът се среща често. Не е капризно растение и има само две основни изисквания - слънчево място и влажна, но неподгизнала почва през зимата. Цъфти от началото на лятото до късна есен. Живее кра...
Наричан още меродия, той е основната подправка в българската кухня. Много добрите му вкусови качества се дължат на етеричното масло. Те събуждат апетита, спомагат за доброто усвояване на храната, коя...
Коелрутерия