Елшата е подходяща за бързорастяща преграда или жив плет в блатиста част от градината. Не обича варовити почви. Напролет от клоните провисват ефектни реси, последвани от плодчета - яйцевидни шишарки.
Сортове: Обикновената елша е A. glutinosa. Един от най-добрите сортове е златолистната A. glutinosa Aurea - листата са бледожълти, а височината рядко надвишава 3,6 м. Подобна по багра на листата и по височина е A. incana Aurea. Доста по-висока е италианската елша (A. cordata), която е най-известна с лъскавите си листа и големите си шишарки.
Място и почва: Влажна или мокра почва; на слънце или полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - отрежете мъртвите клони напролет.
Размножаване: Засадете резници на открито през есента.
През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на с...
Един oт най-широко разпространените и най-често употребяваните зеленчуци е лукът. Това се дължи на ценните му вкусови, хранителни и лечебни качества. Още от най-дълбока древност той се използва в наро...
В западната част на САЩ, откъдето произхожда, това дърво е наистина знаменита гледка - извисява се на над 36 м. Култивираната разновидност на L. decurrens, която се отглежда в паркове и градини, е с п...
Кортадерията е единственото тревисто растение, при което съцветията са най-ефектната му част. Сребристите копринени пера са дълги около 45 см, а връхчетата им са на около 3 м от земята. Перата на женс...
Криптомерия (японски кедър)