Има котонеастри с всякакви форми и размери - от разпростиращи се почвопокривни до 6-метрови дървета. Листата, които може да бъдат малки като нокът или да достигнат няколко сантиметра дължина, или опадват наесен, или остават на растението целогодишно. Котонеастрите имат и едно общо качество, което ги прави ценни за всяка градина - изобилието от ефектни плодчета и наситените багри на листата наесен. През май или юни розовите пъпки се превръщат в бели цветчета и са толкова многобройни, че имат декоративна стойност. Всички котонеастри издържат на лоши условия - растат почти навсякъде и не им трябва много внимание. Само трябва да ги подкастряте, когато започнат да се разпростират прекалено.
Сортове: Любимият вид е С. horizontalis (котонеастер рибена кост). Често ще го видите в градините да пълзи по стените или да се разпростира на височина 60-90 см между по-високи храсти. Клонките приличат на херингова кост, а плодчетата и есенните листа са яркочервени. Другият листопаден почвопокривен вид С. adpressus е още по-разпростиращ се, а един от най-добрите високи листопадни храсти е С. divaricatus (1,8 х 1,8 м). С. bullatus достига същата височина и се разпознава по големите тъмнозелени и набръчкани листа. От многото вечнозелени видове С. dammeri е най-хубавото почвопокривно растение. Едни от най-високите са С. salicifolius (4,5 м, дълги и тесни листа) и С. Hybridus Pendulus, който може да се отглежда като плачещо дърво. За жив плет изберете полувечнозеления С. simonsii Красив нискорастящ храст е С. conspicuus Decorus.
Плодчетата на котонеастера са почти винаги червени и сравнително малки. За по-големи плодчета ви препоръчваме силния сорт С. Cornubia. Ако не искате червени плодчета, вземете си С. Rothschildianus (жълти) или С. franchetii (тьмнооранжеви).
Място и почва: Всякаква градинска почва. Най-добре вирее на ярко слънце, но се чувства добре и на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо. Напролет отстранете нежеланите и пострадалите от студа клонки.
Размножаване: Засейте семена или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Рядко срещано многогодишно растение - ще трябва да потърсите специализиран снабдител или да засеете семена. Цъфтящите класове над ментоподобните листа имат спираловидно разположени качулати цветове. П...
Големите листа на този храст, които приличат на палмови, стават оранжеви, червени или пурпурни наесен. Цветовете са незначителни, но в края на 4 лятото женските растения се украсяват с 15-сантиметрови...
Солидастерът се среща често в цветните бордюри, а астрата става все по-популярна като есенноцъфтящо бордюрно многогодишно. Затова е чудно, че хибридът на двете растения изобщо не е популярен, с едно и...
Няма да намерите това лятноцъфтящо луковично растение в градинския център, въпреки че е познато от векове. Не е популярно, защото съцветията му от звездовидни цветове се появяват чак на втората година...