Има котонеастри с всякакви форми и размери - от разпростиращи се почвопокривни до 6-метрови дървета. Листата, които може да бъдат малки като нокът или да достигнат няколко сантиметра дължина, или опадват наесен, или остават на растението целогодишно. Котонеастрите имат и едно общо качество, което ги прави ценни за всяка градина - изобилието от ефектни плодчета и наситените багри на листата наесен. През май или юни розовите пъпки се превръщат в бели цветчета и са толкова многобройни, че имат декоративна стойност. Всички котонеастри издържат на лоши условия - растат почти навсякъде и не им трябва много внимание. Само трябва да ги подкастряте, когато започнат да се разпростират прекалено.
Сортове: Любимият вид е С. horizontalis (котонеастер рибена кост). Често ще го видите в градините да пълзи по стените или да се разпростира на височина 60-90 см между по-високи храсти. Клонките приличат на херингова кост, а плодчетата и есенните листа са яркочервени. Другият листопаден почвопокривен вид С. adpressus е още по-разпростиращ се, а един от най-добрите високи листопадни храсти е С. divaricatus (1,8 х 1,8 м). С. bullatus достига същата височина и се разпознава по големите тъмнозелени и набръчкани листа. От многото вечнозелени видове С. dammeri е най-хубавото почвопокривно растение. Едни от най-високите са С. salicifolius (4,5 м, дълги и тесни листа) и С. Hybridus Pendulus, който може да се отглежда като плачещо дърво. За жив плет изберете полувечнозеления С. simonsii Красив нискорастящ храст е С. conspicuus Decorus.
Плодчетата на котонеастера са почти винаги червени и сравнително малки. За по-големи плодчета ви препоръчваме силния сорт С. Cornubia. Ако не искате червени плодчета, вземете си С. Rothschildianus (жълти) или С. franchetii (тьмнооранжеви).
Място и почва: Всякаква градинска почва. Най-добре вирее на ярко слънце, но се чувства добре и на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо. Напролет отстранете нежеланите и пострадалите от студа клонки.
Размножаване: Засейте семена или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Всички познават зеленолистния бъз, особено когато плоските съцветия от дребни бели цветове и черни плодчета се появят над големите наделени листа. Той расте навсякъде и достига 6 м височина, но за гра...
Зебрината е близък родственик на традесканцията, но е по-пъстра. Листата са с отблясък, многобагрени отгоре и пурпурни отдолу. Горната им повърхност е зелена и сребриста, по края – розова (З. Пендула)...
Блатният кипарис е красиво и грациозно дърво. Като младо е конусовидно, а по-късно става овално. Нежните му перести иглолиста са светлозелени през лятото, а преди да опадат наесен, стават бронзовожълт...
Раулията е истинско почвопокривно растение, по време на цъфтеж не надвишава 1 см височина. Дребните листа и цветове създават чудесна покривка, особено подходяща за място, където са били засадени луков...
Пасифлора