За кучешкия дрян общи правила няма. Има две групи корнуси, всяка от които с доста различни качества и изисквания. Корнусите от първата група са с пъстра кора - стъблата им са ефектни и подходящи за украса през зимата. Някои са и с пъстри листа и всички се отглеждат лесно, но трябва да ги подкастряте всяка пролет. Другата група се състои от сортовете, които се садят заради цветовете и листата с есенни багри. С изключение на С. mas, тези високи храсти се срещат много рядко.
Сортове: С. alba е с червена кора. Новите стъбла се появяват напролет и образуват висок гъсталак (1,5 м), който се разпростира всяка година. Изберете С. alba Sibirica заради ярките стъбла, С. alba Elegantissima заради листата с бели краища и С. alba Spaethii заради ярките листа. Не всички корнуси от тази група са с червени стъбла - жълтостъбленият С. stolonifera Flaviramea е изключително ефектен през зимата, когато се отглежда до С. alba. Към цъфтящата група се отнася обикновеният дрян С. mas, който достига 3 м височина и цъфти с многобройни жълти цветчета през март. След това се появяват червени плодчета и пъстри есенни листа. Ако искате едри цветове и ярки есенни багри, изберете С. kousa chinensis (2,4 м, бели цветове) или С. florida rubra (2,4 м, розовочервени цветове).
Място и почва: Вирее в повечето градински почви. Някои от цъфтящите видове не понасят варовитата почва. Корнусът расте на слънце или полусянка.
Подкастряне: Видовете с цветна кора трябва да се отрежат до няколко сантиметра над равнището на почвената повърхност през март. Цъфтящите видове нямат нужда от подкастряне - отстранете нежеланите части напролет.
Размножаване: Лесно за видовете с пъстра кора- наесен заложете резници на открито и на завет.
У нас се отглежда рядко от любители заради дребните (2,5-5 см) зелчета, които се развиват в пазвите на листата, разположени спираловидно по сравнително невисокото (до 50 см) стъбло. Брюкселското зел...
Съставените от дребни цветчета плоски съцветия се срещат често в цветните бордюри и в алпинеумите. Подходящи са за букети и могат да се изсушат за зимна украса. Освен жълти съцветия има бели, кремави,...
Напоследък този зеленчук придобива все по-голяма популярност като вносен артикул. Дължи я преди всичко на интересните си вкусови качества на младите листа – леко лютиви, леко горчиви с дъх на орехови ...
Пахиподиумите са много интересни стъблени сукуленти. Техният естествен ареал на разпространение обхваща засушливите райони на Африка и Мадагаскар. На гръцки названието им означава “дебел крак”, което ...