Пахирата от сем. Бомбаксови може да стане изискан растителен акцент във всеки интериор. Това растение обикновено се продава във вид на плитка от няколко екземпляра, засадени в една саксия, и наистина изглежда необичайно. Името му в превод от гръцки означава “дебелана” и е свързано с очебийно издутата долна част на ствола. В топлите страни пахирите цъфтят с прекрасни огромни цветове, но за съжаление при нашия климат това не е възможно.
Да се отгледа пахира не е трудно. Мястото не трябва да се огрява директно от слънцето. Съдът, в който расте, трябва да е по-голям, за да се помести и дебел дренажен слой от дребни камъчета или керамзит. Почвата да е лека, добре запасена с хранителни вещества, със слабо кисела реакция – например 2 части градинска пръст, 1-1,5 части едър речен пясък и същото количество торф. За възрастните екземпляри количеството на пясъка се намалява. Полива се през цялата година равномерно с хладка вода и не се допуска пресъхване на почвата.
Зле се отразява на пахирата прекомерно сухият въздух, затова трябва да е далече от нагревателни уреди. Короната трябва редовно да се пръска с преварена вода. Не бива да се лъскат листата с предлаганите в цветарските магазини гланцове, защото се запушват дихателните устица и растенията бавно умират. Подхранването се отразява добре на пахирата, но не трябва да се прекалява, за да не се ускори и без това интензивният им растеж.
Размножаването става със семена и резници. Семената, които се продават в цветарските магазини, често не поникват, защото много бързо губят кълняемост. Но ако са пресни, новите растения ще се появят след 3 седмици. Резниците се вземат през пролетта и се вкореняват без проблеми.
Тайните на успеха
Светлина: Може да расте и на сянка, но най-добре е на светло място безпряко слънчево греене.
Вода: Редовно целогодишно поливане.
Влажност на въздуха: Висока, нужно е пръскане.
Подхранване: Не трябва да се прекалява с него.
Това вечнозелено растение се намира трудно, обича сянката и не понася варовитата почва. Вирее в богата с торф почва. Лъскавите листа са с кафяви или червени шарки, а през зимата може изцяло да се обаг...
Групата на ирисите е огромна. В нея ще откриете както екземпляри, високи 1,2 м, така и джуджета, които едва се подават над земята. Багрите са най-различни, а периодът на цъфтеж е от ноември до юли в з...
Цветовете на скалната роза имат кратък живот, хартиевидните венчелистчета се отварят сутрин и опадват преди настъпването на нощта. Но през сезона на цъфтеж редовно се появяват нови пъпки, а храстът цъ...
Освен с прочутия чай, остров Цейлон, или Шри Ланка, е дарил човечеството и с нежното и прекрасно цвете кросандра. Дълги години то е било отглеждано само в ботаническите градини, но благодарение на упо...