Гербера
^{Gerbera Jamesonii}

Герберата от семейство Сложноцветни произхожда от голям род с над 80 вида. Повечето се срещат в Южна Африка, но има представители и в Индия, Австралия и Мадагаскар.
Изящни цветове, разположени на дълги дръжки, които не увяхват цели седмици, великолепни багри – идеално цвете, достойно да украси всеки дом. Листата са светлозелени, пересто нарязани, дълги до 20-30 см. Събрани са в прикоренова розетка, която допринася за красивия изглед на цветето. В магазините се предлагат нискостеблени компактни гербери в саксии. За да можем да им се радваме дълго, след като отнесем тези цветя в дома си, трябва да познаваме техните изисквания.
Най-сериозни претенции герберата предявява по отношение на светлината. Слънчевите лъчи трябва да я огряват директно и продължително. Колкото повече светлина получава вашето растение, толкова по-добре ще расте и ще цъфти.
Почвата, в която герберата вирее без проблеми, трябва да е лека и пропусклива, например смес от листовка, торф и пясък в съотношение 2:1:1. В никакъв случай не добавяйте в нея компост или оборски тор.
Поливането трябва да е обилно, но не прекалено, водата трябва да е с температура 20-25 градуса. Много вредно е поливането със студена вода при висока температура на въздуха – листата пожълтяват, цъфтежът отслабва и се появяват болести. Между две поливания почвата трябва леко да просъхне.
От юни до края на август се правят 2-3 подхранвания с минерални торове, но не и с органични.
През топлите месеци герберата се чувства отлично на открито в градината или на балкона, но щом настъпи опасността от слани, се пренася на най-огрявания прозорец, където ще прекара зимата. Температурата не трябва да пада под 14 градуса, най-подходяща е около 20 градуса. При добри грижи цъфтежът може да е почти непрекъснат.
Без пресаждане герберите може да се отглеждат 1-2 години. След като навърши тази възраст, през пролетта растението се пресажда в нова пръст, като, ако е добре развито, може да се раздели на няколко части, всяка от които трябва да има поне една вегетационна пъпка. За разделяне са най-подходящи 3-4-годишните гербери. Размножава се и със семена, които поникват за 2-3 седмици. Получените нови растения зацъфтяват обикновено след 10-11 месеца. В промишлени условия се размножава “ин витро”.
Герберите са силно податливи на гъбични и бактериални заболявания, затова трябва да се спазва нужният светлинен и температурен режим при отглеждането им. Не бива да се дават органични торове, а профилактичното пръскане с подходящ препарат ще ви спести доста грижи. Трябва също да се бди за поява на белокрилка и още при първите насекоми да се пръска с инсектицид.

Тайните на успеха

Светлина: Обожава да се припича на слънце.
Вода: Полива се редовно и умерено.
Влажност на въздуха: Добре понася стайните условия.
Подхранване: Само с минерални торове.