Растения » Пилея

 Пилея
Pilea

Съществува голямо разнообразие от храстовидни и пълзящи пилеи и всички те се отглеждат доста лесно, дори и от начинаещи. Най-лесна за отглеждане е популярната П. кадиери с бели петна по листата. Правилата са малко – през студените вечери махайте саксиите от прозоречните первази, пензирайте стъблата от време на време, за да се разклоняват и пазете растенията от течения. Дори отглежданите от специалисти храстовидни пилеи се обезформят с годините. Тъй като резниците се вкореняват лесно, по-добре е всяка година да засаждате нови растения, вместо да запазвате старите. С изключение на П. микрофила, всички храстовидни сортове се отглеждат заради красотата на отделните листа.
Дребнолистните пилеи включват пълзящата П. нумулариифолия и П. депреса, както и подобната на папрат П. микрофила, която изпуска облачета цветен прашец, когато я побутнете през лятото.
С течение на времето имената на едролистните пилеи са се объркали. Няма проблем с разпознаването и имената на най-известните видове – П. кадиери достига височина 30 см, с възрастта се обезформя и не е привлекателна. Сортът minima е по-компактен. Видът П. шпруцеана е дал два популярни сорта – P. Norflok и P. Bronze, с овални или кръгли листа с релефна повърхност в преобладаващи бронзова и сребриста багри, когато расте на ярка светилна. П. инволукрата не се продава – популярен е сортът P. Moon Valley. П. репенс е по-малък от популярните видове – ниско и разклонено растение с бакърени листа.

Тайни на успеха

Температура: Умерено топло – минимална 10°С през зимата.
Светлина: Ярко осветено място или полусянка, но предпазвайте от пряката слънчева светлина през лятото.
Вода: Поливайте обилно от пролетта до есента, като почвата трябва да просъхва между поливанията; през зимата поливайте оскъдно; използвайте хладка вода.
Влажност на въздуха: Редовно пулверизирайте листата.
Пресаждане: Напролет, всяка година, ако ще запазвате растението.
Размножаване: Направете стъблени резници в края на пролетта или лятото.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Вейгела

Вейгелата (понякога я наричат диервила) се чувства най-добре, когато се подкастря всяка година и се отглежда в богата почва. Вирее почти навсякъде и геройски издържа на пренебрежението, на което е под...

Астилбе

Астилбето вирее само в богата с хумус почва, задържаща влагата, от която растението постоянно има нужда. Влаголюбиво, подходящо за разполагане близо до водна площ, в торфени бордюри или открити места ...

Бяло и червено френско грозде

Плодовете на бялото и на червеното френско грозде отстъпват по съдържание на витамини на касиса, но в тях има захари, органични киселини, минерални соли, пектин и други вещества, които ги правят годни...

Асперула (лазаркиня)

Асперулите не са популярни алпийски растения - нямат здравината на старите любимци, въпреки че описаните по-долу гладколистни видове се гледат лесно на открито. Видовете с влакнести листа (А. субероза...

Начало