Съществува голямо разнообразие от храстовидни и пълзящи пилеи и всички те се отглеждат доста лесно, дори и от начинаещи. Най-лесна за отглеждане е популярната П. кадиери с бели петна по листата. Правилата са малко – през студените вечери махайте саксиите от прозоречните первази, пензирайте стъблата от време на време, за да се разклоняват и пазете растенията от течения. Дори отглежданите от специалисти храстовидни пилеи се обезформят с годините. Тъй като резниците се вкореняват лесно, по-добре е всяка година да засаждате нови растения, вместо да запазвате старите. С изключение на П. микрофила, всички храстовидни сортове се отглеждат заради красотата на отделните листа.
Дребнолистните пилеи включват пълзящата П. нумулариифолия и П. депреса, както и подобната на папрат П. микрофила, която изпуска облачета цветен прашец, когато я побутнете през лятото.
С течение на времето имената на едролистните пилеи са се объркали. Няма проблем с разпознаването и имената на най-известните видове – П. кадиери достига височина 30 см, с възрастта се обезформя и не е привлекателна. Сортът minima е по-компактен. Видът П. шпруцеана е дал два популярни сорта – P. Norflok и P. Bronze, с овални или кръгли листа с релефна повърхност в преобладаващи бронзова и сребриста багри, когато расте на ярка светилна. П. инволукрата не се продава – популярен е сортът P. Moon Valley. П. репенс е по-малък от популярните видове – ниско и разклонено растение с бакърени листа.
Тайни на успеха
Температура: Умерено топло – минимална 10°С през зимата.
Светлина: Ярко осветено място или полусянка, но предпазвайте от пряката слънчева светлина през лятото.
Вода: Поливайте обилно от пролетта до есента, като почвата трябва да просъхва между поливанията; през зимата поливайте оскъдно; използвайте хладка вода.
Влажност на въздуха: Редовно пулверизирайте листата.
Пресаждане: Напролет, всяка година, ако ще запазвате растението.
Размножаване: Направете стъблени резници в края на пролетта или лятото.
В естествените си условия замиокулкасът расте в каменистите полупустини на Южна Африка наред със сукулентите. Самият той има подземен влагозапасяващ клубен, поради което в някои справочници го разглеж...
До неотдавна тези южноафрикански „маргаритки" се срещаха рядко, но сега напролет лесно ще ги намерите в отдела за растения за лехи в градинските центрове. Роднини са на диморфотеките и понякога г...
Копривката е едно от любимите растения, които се кипрят по первазите на българските домове. Обичана е както заради ярко обагрените й листа, така и за изключителната й непретенциозност. Ботаническото й...
Вечнозелените листа са многобройни, а през април и май дългите клонки с цветове приличат на момини сълзи. Напролет яркочервените листа са истинското великолепие на най-популярните сортове. Този бавнор...